Редакция "Нова Варна"
На 20 декември Православната църква отбелязва Предпразненство на Рождество Христово. Св. свщмчк Игнатий Богоносец. Св. Йоан Кронщадски (Игнажден). Това е един от най-големите празници в страната ни. На този ден имен ден празнуват всички с имената: Игнат, Игнатка, Искра, Искрен, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Светла.
Игнажден е един от най-тачените празници в България. На този ден започват родилните мъки на Света Богородица.
В Източна България на Игнажден е първата коледна вечеря. Трапезата е изцяло постна. На трапезата се слага сурово жито и орехи. Върху хляба или житото се запалва свещ, а най-възрастния обхожда с тамян и въглен и кади.
Празникът се свързва със зимното слънцестоене и се смята за началото на Новата година. Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден.
За празника Игнажден най-характерен е обичаят „полазване“. Народът казва, че от това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден, зависи каква ще бъде и следващата година. Счита се, че ако гостът е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех.
На този ден се замесва тесто за колаци. От замесеното тесто стопаните откъсват малко и на някоя греда правят от него кръст, за да бяга всяко зло. Правят толкова колаци, колкото са членовете на семейството.
Счита се, че ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша. Ако пък вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие. Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг.
Според народните традиции, не се става от трапезата по време на ядене, защото иначе кокошките нямало да мътят. Освен това на този ден не се шие и плете, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят. Друго поверие е, че не се вари боб, за да не бие градушка. Не се пере, за да не налети болест. Бременните и жените, които все още не са раждали не трябва да работят, за да родят лесно.
По публикацията работи: Пламена Сутева
