Всеки човек реагира различно на кафето. Някои пият по няколко чаши на ден, като дори си позволяват да консумират тази напитка и в късните часове, без това да им пречи по някакъв начин. Други пък се ограничават само до една чаша на ден или пък въобще не пият. Но на какво се дължи това?
Смята се, че средностатистическият човек може да консумира до 400 мг кофеин на ден. Тоест, максимум около 5-6 чаши кафе. Но освен безспорно полезните си свойства (антиоксидант, тонизиращ ефект, мозъчна стимулация, подобряване на настроението, активиране на някои ензими на системата за детоксикация) кафето, ако го пиете повече от нормалното, може да повиши кръвното налягане, да причини тахикардия и безсъние, съобщава сайтът Здравето.
Защо някои хора спокойно пият по няколко чашки кафе на ден, а при други само след една малка чаша се повишава кръвното налягане и започва тахикардия?
„Основният ензим, който отговаря за метаболизма на кофеина в нашето тяло, е цитохром P450 1 A2 и съответно, неговият ген CYP1A2. Ако цитохромът е нормален и активен, може да пиете спокойно по няколко чашки кафе на ден“, обясняват учените.
Интересното е, че една чаша кафе на ден е дори полезна за такива хора. Например намалява риска от миокарден инфаркт. Може би това е така, защото точно тази чаша кафе „ускорява“ работата на цитохрома и той се заема за работа с още по-голямо усърдие. Така че за тези с нормален, „добър“ генотип, това е страхотна новина: чашка кафе е добра за вас.
Но има известни генетични варианти, при които функцията на ензима е нарушена и метаболизмът на кофеина се забавя. Тогава не трябва да пиете кафе в големи количества. Особено ако имате и двата генни варианта, които са неблагоприятни.
В този случай обикновено е по-добре да замените кафето с други напитки. Когато пиете големи количества кафе (4 чаши на ден или повече), рискът от инфаркт на миокарда се увеличава четирикратно. И, между другото, тази ситуация се наблюдава средно при един от 8-9 души. Освен това не забравяйте, че кофеинът се съдържа и в някои популярни лекарства, като цитрамон и аскофен.
По публикацията работи: Пламена Сутева