Редакция "Нова Варна"
Пловдивският хълм Бунарджика, на който в момента се извисява 11-метровата гранитна статуя на съветския воин Альоша, е белязан от многовековна история. Нека погледнем назад в историята и да се запознаем с фактите, подсказващи какво всъщност е имало на мястото на Альоша преди цели 2000 години.
Старите монети от началото на III век показват, че върху най-високата част на хълма се издигала внушителната статуя на Херакъл. Митичният герой бил наметнат с лъвска кожа и държал боздуган. Постаментът на статуята бил запазен до 50-те години на ХIХ век. На него имало полуизтрит надпис. Според д-р Александър Пеев надписът е от IV – III век преди новата ера. По средата на хълма е изобразен храм, под него – пещера с извори. Намерените оброчни релефи уточняват, че храмът е бил посветен на богинята Деметра, съобщава Пловдив Прес.
Посвещения на Дионис и плоча с поема, посветена на музите, отварят пролука към един друг свят, за който не знаем почти нищо. Оскъдни са и сведенията от находките в античния некропол, разположен в източните и южните подножия на хълма. Много от гробовете били отворени още в древността, а превръщането на стария некропол в турски гробища заличило много следи. Близо до прочутия извор се намирала старинна гробница. Александър Пеев смята, че там е погребан знаменит воин, заедно със загиналите негови бойци.
Монети, сечени във Филипопол по времето на императорите Гета и Септимий Север, както и каменният постамент с надпис, оцелял до средата на 19-и век, свидетелстват за извисяващата се преди години статуя на Херакъл.
„Статуя и храм е имало. Като това е доказано, както от писмени, така и от арехологиочески сведени. Статуята на Херакъл я има на монетите. Той държи боздуган в едната ръка, а в другата ръка – лъвска кожа, с всичките ѝ атрибути, гол”, коментира историкът Владимир Балчев в ефира на bTV.
На Бунарджика имало извор и оттам минавал акведуктът, който захранвал града с питейна вода.
По публикацията работи: Пламена Сутева
