Редакция "Нова Варна"
От известно време на сам светът се сблъсква с един голям проблем – замърсяването с пластмаса, което застига и Тихия океан. Там се обособяват големи площи от пластмаса, които вредят на околната среда и животните
През 1997 г. капитан Чарлз Мур плавал от Хавай за Калифорния, когато забелязал постоянен поток от пластмаса, който се клати в океана. Откритието му се нарича още Тихоокеанския „остров“ от боклук. Какво ще се случи през 2024 г. с откритието, научаваме от БиБиСи.
На повече от хиляда мили от сушата в централната част на Северния Тихи океан, капитанът на лодката и океанографът капитан Чарлз Мур се озадачиха относно източника на боклука.
„Не може да е пътека от галета като Хензел и Гретел, които ме водят до вкъщи“, спомня си той. „Това трябва да е по-голям феномен.“
След две години проучване и моделиране, той се върна да проучи. „Тогава имахме УАУ момента“, казва той. Използвайки мрежова система за вземане на проби от повърхността на океана, той откри шест пъти повече пластмаса от планктон, плаващ в океана.
Мур беше открил най-голямото от петте петна боклук в световния океан. Създадени от завихрящи се океански течения, известни като „циркуляри“, те действат като водовъртеж за боклук, засмуквайки пластмаси, които постоянно се преместват.
„Това не беше планина от боклук или поле от боклук, дори не беше парче боклук“, казва Мур. Вместо това, океанът изглеждаше като мътна „супа“, съставена от различни по размер пластмаси.
Това постоянно движения затруднява заснемането на GPGP (The Great Pacific Garbage Patch) или големия „остров“ от боклук в Тихия океан. Сателитите, безпилотните самолети и Google Earth се борят да заснемат общ преглед на изключително мобилното сметище, казва Мур.
Мащабът на GPGP е толкова голям, че често се представя като земна маса. Проучване от 2018 г. прогнозира, че най-малко 79 000 тона океанска пластмаса плават в зона от 1,6 милиона квадратни километра (618 000 квадратни мили) – цифра, която е от 4 до 16 пъти по-висока от докладваната по-рано. Това е два пъти по-голямо от Тексас или три пъти по-голямо от Франция.
В действителност корабите могат да влизат и излизат, а моряците може дори да не разберат, че преминават през Голямото тихоокеанско „сметище“.
„Проблемът е, че повечето хора не са наясно с проблема, следователно не се чувстват достатъчно мотивирани да се ангажират с решения.“, казва Уолтър Лийл, професор по Околна среда и технологии в Манчестър Метрополитен университет във Великобритания.
При скорошно пътуване до южната част на Тихия океан Лийл си спомня, че е видял пластмаса да се изхвърля по бреговете на островни нации като Фиджи, островите Кук и Вануату. „Тези страни не произвеждат пластмаса, но някои пластмаси от водовъртежите намират пътя до брега. Това също ще окаже влияние върху туризма“, добавя той.
При липсата на действия от страна на правителството други си поставиха за мисия да разчистят петната от боклук. Един от най-известните опити е на The Ocean Cleanup, организация с нестопанска цел, основана от холандския предприемач Боян Слат.
Лийл споделя за международен договор за пластмаси, който ще бъде договорен през 2024 г.
Договорът ще накара 175 нации да разработят правно обвързващо споразумение, относно замърсяването с пластмаса, за да се предотврати попадането на нова пластмаса и боклук в океана.
Една от целите е да се почисти 90% от пластмасата на петна в океана до 2040 г. – въпреки че някои експерти поставиха под съмнение осъществимостта на плана.
Но за капитан Мур, съгласието за пластмаса при източника е дълго време. „Производството на пластмаса се покачва и това е обратното на решение“, казва той. „Решенията ще включват намаляване на количеството произведена пластмаса.“
Превод и редакция: Ева Григорян
