Проведено е мащабно изследване, проучващо чистотата на Варненско-Белославското езеро. По време на изследването варненски учени са открили, че на места има замърсяване, което е 10 пъти над стандартните норми. Учените посочват, че изследване на химичния състав на тинята на езерото не е правен от около 20 години.
Проучванията са се случили в рамките на 21 месеца. Участвали са общо 15 специалисти и експерти, водени от проф. Тодор Ганчев.
Водолази са взели 140 проби от тинята през 200 м разстояние и на дълбочина 40 см. Тъй като няма български държавен стандарт за замърсяванията с тежки метали и нефтопродукти, са ползвани референтни стойности от Нидерландия. На тази база са отчетени точкови замърсявания с мед и олово на няколко места в езерото, съобщи за Дарик проф. Ганчев.
Оказва се, че старото гробище на потънали кораби е една от основните причини за състоянието на езерото. Те стоят на дъното повече от 30 години и в участъците, където се намират, замърсяването е най-сериозно.
Учените са извели добри практики, които се използват по света, за прочистване на езерото и неговите води. Драгирането е един от възможните методи, но не е ясно доколко е екологично оправдано.
Друг вариант е пречистването да се направи с минерали от Родопите, които се пускат на дъното и го пречистват, поглъщайки тежките метали. Става дума за зеолит, добиван в Родопите, обясни геологът д-р Ивалена Георгиева.
Друг вариант е засаждане на повече от типичната за бреговете на езерото тръстика, която използва тежките метали като хранителни вещества. Тополата също извлича тези елементи.
По публикацията работи: Пламена Сутева