Редакция "Нова Варна"
Активният гражданин и председател на фондация „Гея“ Николай Танчев коментира състоянието, в което се намира Варна в момента. Публикуваме неговия коментар без редакторска намеса:
„Колко красива е Варна от далече! Но колко неугледна и занемарена е всъщност днес…
Местното управление на Варна се превръща в експеримент по позьорство и търпимост. Съвременното управлението на Общината предимно чрез фейсбук излежда като дигитален парадокс, при който градът отдалече, в интернет поддържа добър облик, а всъщност и отблизо е отблъскващо различен.
И макар в социалните мрежи местните управници да представят работата си и Община Варна разнообразно и готино – отблизо погледнато е видно, че градът изглежда отвращаващо неугледно.
Такива са общите впечатления и сред гостите на Морската столица. Видимо тук има криза на околната среда.
Варна днес е мръсна, неподдържана, смърдяща, все по-задръстена, все по-презастроена, с разхвърляни навред боклуци и едно е сигурно: Варна никога не е била така неподдържана.
Цялата улична гняс, прах и повсеместна мръсотия е и опасен боклук в случай на пороен летен дъжд, защото сметта бързо ще запуши канализацията и градът ще се наводни.
Тази неугледност е институционална немощ и тежко бреме не само за гражданите, а и за самата местна управа. Тя сега смутено открива как става все по- непопулярна и постепенно се капсулира, свивайки кръга на въвлечени политици само до идеологически съвместими сподвижници. В същото време все по- малко съграждани искат да се идентифицират с това управление и така то губи най- важното за неговото самочувствие – обществената подкрепа.
За гражданите пък става все по- маловажно кое училище, повод, форумче е посетил кмета, а в паметта ни имената на реалните градоуправници – неговите сътрудници стават съвсем маловажни.
Голямото разочарование от новата управа, че при всичките и претенции на прозрачност, образованост, цивилизованост и порядъчност Варна изглежда така порутена, боклучава и занемарена.
В същото време през социалните медии се ползват всякакви поводи за влияние и самореклама. И понеже масовата информираност на повсеместната мръсотия е по натрапчива от рекламната комуникация на Общината, тя започна кампания срещу някакъв местен незнаен замърсител. Това е неизвестен субект, ето цапа, руши, но бил видеозаснет и щял бил да е уличен и наказан. Доколко това се случва не е ясно, но явно днес местната управа всъщност търси отговорност и вина не от тези, на които е предоставила поддържането на градската чистота, а търси отговорност от нас, които сме и делигирали градското управление.
Изглежда местната управа ще разчита на популярното си позициониране, т.е. на същите похвати, с които стигна до общинската власт.
А добрите практики и решенията за добра околна среда засега остават просто едни комуникационно-теоритични приоми.
За да се реализират те реално пък трябва съвсем друго измерение на компетентност, механизми и воля“.
