Редакция "Нова Варна"
Пейо Яворов е смятан за един от най-големите български поети на XX век. Неговото истинско име е Пейо Тотев Крачолов. Освен български поет символист, той е революционер и войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Днес се отбелязват 110 години от кончината на поета Пейо Яворов. Той умира на 29 октомври 1914 г. Години след трагичната му смърт драматургичното творчество на Яворов продължава да вълнува поколенията, а мисията и трагедията на любовта в живота му не спира да привлича изследователи и публично внимание.
Днес Националният литературен музей организира поклонение на гроба на българския поет на Централните софийски гробища. Ще бъде отслужена панихида и ще прозвучат стихове в изпълнение на актьора Теодор Елмазов.
В литературната ни история името на Пейо Яворов остава свързано с посланията на кръга „Мисъл“, Народния театър и драмите „В полите на Витоша“ (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ (1912). В пантеона на световната лирика като шедьоври остават десетки стихове, сред които: „Две хубави очи“, „Благовещение“, „Вълшебница“.
Кореспонденцията между Яворов и съпругата му Лора Каравелова е знакова за българската епистоларна любовна литература, както и свидетелство за бурна любов, белязана от трагичен край в две действия. Първото на 29 ноември 1913 г., когато Лора се застрелва, а Яворов прави опит за самоубийство. Второто на 29 октомври 1914 г., когато поетът умира, след като приема отрова и се застрелва, пише БГНЕС.
