Редакция "Нова Варна"
Днес е 2- декември. На този ден по източноправославния календар се почита свети Игнатий Богоносец. Празникът е познат като Игна̀жден и е един от най-светлите в християнския свят.
На 20 декември имен ден празнуват Игнат, Искра, Искрен, Огнян, Огняна, Светла, Светослав, Пламен, Пламена и производните им.
Основният обичай е известен като полазване. Народът вярва, че първият човек, който влезе в дома, показва каква ще е годината за семейството. Този човек се нарича сполазник. Ако той е добър и смирен, това означава, че годината ще е успешна и благодатна за семейството. Ако човекът е беден или болен, това е лоша поличба за дома.
По време на празничната вечеря не трябва да се става от трапезата – вярва се, че в противен случай кокошките няма да мътят през годината. Също така не трябва да се шие – вярва се, че неспазването на тази забрана ще доведе до заплитане на червата на кокошките и те няма да снасят яйца през годината.
Каква трябва да е трапезата на Игнажден?
В някои краища на България срещу Игнажден домакините традиционно приготвяли първата кадена вечеря, на която присъствали задължително постни храни и сурово жито. Питките и обредния хляб са неразделна част от трапезата на Игнажден. Приготвя се в Северозападите части от страната игнатски хляб, от който трябвало след прекадяване да хапнат всички в дома за здраве и берекет, съобщава сайтът „Актуално“.
Трапезата за Игнажден, подобно на всяка обредна трапеза за християнските и народните празници, е богата на ястия със символично значение. На нея задължително присъстват:
Колачета за всеки на празничната трапеза. Домакинята ги омесва и украсява с плетеница, чието значение като символ е свързано с обичта и разбирателството между мъжа и жената в семейството.
Постни ястия със зеленчуци, подобни на тези, които традиционно присъстват на обредната трапеза на Бъдни вечер – картофи, праз, зеле, но без боб, чието място на трапезата за Бъдни вечер е почетно, но не се приготвя за Игнажден, защото го свързват с градушката. Земята изхранвала семействата и децата им и те се страхували от ледените късове, изпратени от небето, застрашаващи поминъка им за годината, храната на масата.
На мястото на боба в обредната трапеза за деня на свети Игнатий Богоносец се поднася булгур.
За обредната трапеза се предвиждат орехи и мед, които имат огромно значение като символи сред поднасяните ястия – орехите са, за да са здрави всички, а медът е, за да е сладка годината.
Туршията – незаменима за всяка българска изба – също е част от трапезата на Игнажден. Само не пропускайте да я опитате, ако е от новата, за да се уверите, че е ферментирала и готова за масата.
Постни сармички – зелеви или лозови, пълнени с ориз и стафиди чушки са подходящо ястие за обредната трапеза. Дали ще ги приготвите с ориз, или с булгур, със зелеви листа, или с лозов е по ваш избор.
