Редакция "Нова Варна"
По стара народна традиция, днес, на Атанасовден се спазват редица обичаи за предпазване от болести. В народните вярвания болестите се раждат на Антоновден и тръгват по земята в деня на Св. Атанасий, с които вярвания са свързани и повечето от традициите за празника.
Сред обичаите за Атанасовден са:
Домакините приготвяли питки, които раздавали, намазани с мед или петмез, за здраве и за да омилостивят чумата и другите болести и да не почукат те на вратата им. Вярвало се, че сладкото държи чумата далеч, както и че тя се страхувала от кучета, поради което в някои краища от страната хлябовете и питките за празника се приготвяли именно в тази форма.
Свети Атанасий е известен като светецът, пазещ хора и добитък от най-страшните болести, поради което по стара традиция на празника се прави курбан, за който се избира задължително черна кокошка, тъй като старите хора казвали, че: „болестите бягат от черното пиле“. Курбанът от черна кокошка пазел хората от епидемия от чума.
Цветна и ароматна е традицията, която се спазвала в някои краища на страната, свързана с обичая да се посреща утрото и началото на края на зимата на високо в планината и на открито от жените. Те приветствали утрото, първите слънчеви лъчи и приближаващото лято, след което берели кокичета и кукуряк и се кичели за здраве с тях.
По традиция на Атанасовден в онези времена, в които нямало хипермаркети и продажба на консервирани продукти за зимата, домакините преглеждали запасите си от дърва за огрев и зимнина в избата, за да преценят ще им стигнат ли.
В деня, посветен на Св. Атанасий, старите хора съветвали младите да не минават под и близо до високи дървета, където се говорело, че стояла чумата и избирала жертвите си, виждайки ги добре от дърветата, извисили короните си към небето. Това била причината и да няма хора – пусти и празни оставали хорищата и мегданите.
За разлика от предходната традиция, която отрича народното веселие и игрането на хора, популярна традиция за празника в плевенско е точно хоро – мъжкото хоро, което момците играели без ризи, за да покажат, че зимата си тръгва и лятото наближава.
Какво да не правим на Атанасовден?
Подобно на Антоновден и на Атанасовден не се приготвят варива особено боб и леща, на които народът оприличавал обрива от шарката, за да не се ошарят децата в семейството. За разлика от деня, посветен на Св. Антоний, на празника на Св. Атанас присъствало често свинското месо като основно ястие за обредната трапеза, поднасяно традиционно с бамя.
По стара традиция домакините не трябва да плетат и шият на 18 февруари, за да не разгневят лелята, както наричали чумата.
