Редакция "Нова Варна"
Бабинден е български празник, отбелязван на 8 януари (или на 21 януари по стар стил) в чест на бабата акушерка в селото.
От 1951 година денят е професионален празник на акушерките и гинеколозите, но на Бабинден по стара традиция отдаваме заслужената признателност и благодарност към възрастните жени, израждали младите невести, преди болничната помощ да стане достъпна в страната.
Какви са традициите на Бабинден?
Някои обичаи са безвъзвратно изгубени и останали само в народната памет, докато други се извършват и до днес в много краища на страната.
Съхранена е традицията да се измиват ритуално ръцете на акушерките, с чиято помощ на бял свят се ражда новия живот и да се даряват с кърпа. Старите хора считали, че този ритуал помага по-лесно да раждат жените така, както лесно се плъзга сапунът по ръцете на акушерките.
Обредното поливане на бабата акушерка, за да измие ръцете си, се извършвало под плодно дърво в градината, за да са плодовити и невестите. На този ден всяка жена подавала на бабата сапун, поливала ѝ вода, за да се измие, и я дарявала с различни дарове, сред които задължително с пешкир, както се наричали кърпите.
Бабата-акушерка избърсвала мокрите си ръце в полите на невестите, за да ги ориса да са плодовити и лесно да раждат. В онези времена хората вярвали в магическата и пречистваща сила на водата на Бабинден.
В някои райони обичаят е майките да водят на Бабинден децата си при бабата, докато навършат три годинки, за да ги благослови. „Бабата“ има и друга важна обредна роля за майката и детето. Още след като завърши раждането тя напълва стомна с вода, потапя в нея китка босилек и я отнася в черквата.
Бабинден някога имал и забавна, комична страна, някои от обредите наистина събуждали усмивки по лицата като песните на Бабинден – с откровен сексуален смисъл и закачки и т.нар. „влечугане“ на бабата или изкъпването ѝ в селската река или чешмата там, където река не течала. Веселба на мегдана, играели се хора, за да се отпразнува раждането на новия живот.
