in

Власовден е: Какви са ритуалите и забраните, свързани с празника и кой има имен ден?

Кадър: Youtube/Православен Видеоканал ХРАМ Соня Анкова

Днес православната църква почита паметта на Свети Власий – празник, известен като Власовден. Той е свързан със здравето на впрегатните животни, особено воловете. Според народните вярвания болестта, която засяга воловете, се нарича „влас“, а в нейна чест се отбелязва и този ден.

Свети Власий е бил епископ на Себастея в днешна Турция и е известен като лечител. Според преданията, той е претърпял жестоки мъчения – бил е бит, ранен с железен гребен и накрая обезглавен. В Западна Европа е познат като Сан Биаджо в Италия и Сан Блас в Испания.

В иконите Свети Влас често е изобразяван с железен гребен – инструментът, с който е бил измъчван. Смята се, че той помага при болести на гърлото при деца и животни, като е извършвал множество чудеса.

Според народните вярвания Власий наследява древнославянския бог Волос – покровител на животните, лова, търговията и природата. За българите той е бил защитник на домашния добитък, особено на впрегатните животни, предпазвайки ги от болестта „влас“.

Традициите на Власовден включват специални ритуали и забрани.

Във всеки дом домакините замесват два обредни хляба – „Свети Влас“ и „Света Петка“. Единият се слага в храната на животните, а другият се раздава на съседите. Мъжете почистват оборите, решат воловете и ги водят на водопой. Специален ритуал включва набождането на хляба върху рогата на животните и разчупването му във водата, след което се раздава за здраве.

В Северозападна България се изпълнява обичай, наречен „сечене на влас“ – с ритуални движения със секира и специфични звуци, символично се защитава добитъкът. Също така се събира вълна от волове и кози, която се използва като лек.

На Власовден съществуват различни забрани – жените не предат, за да не им „власяват“ очите, не месят, за да не става тестото „власаво“. Мъжете не впрягат воловете, за да не ги натоварват, а овчарите спазват празника, за да не се раждат грубовълнести овце. В някои райони празникът се свързва и със земеделието – за да не остават нивите с празни класове.

Власовден е в тясна връзка с Чуминден, който го предхожда, и двата празника носят идеята за омилостивяване на болестотворните сили чрез жертва от жито. Това отразява важността на животновъдството и земеделието в традиционния български бит.

На този ден празнуват хора с имената Влас, Власи, Власка, Власена и Власенка.

Публикувано от Редакция "Нова Варна"

Изпращайте ни вашите сигнали и снимки от Варна и региона по всяко време на чрез платформата signali.novavarna.net , на имейл press.novavarna@gmail.com или на нашата фейсбук страница https://www.facebook.com/media.novavarna
За реклама - https://novavarna.net/реклама/