Редакция "Нова Варна"
Тази година Месопустна Задушница се отбелязва на 22 февруари – съботата преди Сирни Заговезни. Това е първата Задушница за годината и всяка година датата ѝ се определя според началото на Великия пост. Нарича се „Месопустна“, защото предшества Месни Заговезни – денят, след който християните започват да се въздържат от месни храни.
Традиции и обредна трапеза
На този ден близките на покойниците почитат паметта им с молитви и специално приготвена храна.
- Варено жито (коливо) – символизира безсмъртието и се приготвя със захар, мед, сушени плодове или ядки. То присъства както на трапезата, така и в подавките.
- Обредна питка – трябва да е кръгла, защото кръгът символизира вечността. В нея се поставя и запалва свещ в памет на починалите.
- Ястия с месо – традиционно се приготвя пиле или свинско, тъй като това е последният ден преди Месни Заговезни, когато месото е позволено.
- Червено вино – първата глътка се излива на земята в памет на покойниците, но консумацията трябва да е умерена.
- Други храни – баница, кексове, сладки, плодове – всички в нечетен брой.
След посещението на гробището се правят възпоменателни трапези, на които се събират роднини и приятели. Смята се за добър знак, ако над масата прелети пеперуда или друго насекомо – това се приема като знак за присъствието на душите на починалите.
Какво трябва и не трябва да се прави?
- Посещават се църква и гробище – запалват се свещи, прелива се гробът с вода и вино, кадят се тамян и се казват молитви.
- Подавките се раздават на хора с думите „За Бог да прости!“, но не се оставят на гроба, за да не бъдат разпилени от животни.
- Забранено е пушенето, шумните разговори, алкохолът в излишък и лошите думи за починалите.
- В този ден не се пере и не се извършва тежка домакинска работа, а се отделя време за молитви и възпоменания.
Месопустна Задушница е време за смирение, спомен и почит към онези, които не са вече сред нас, но живеят в сърцата и паметта ни.
