Професор Калинков: зелената зона е местна регулация, но принудителна и спорна (видео) част 1

75 години свидетелство на градската еволюция

В квартал „Чайка“ екипът на Нова Варна се срещна с проф. К. Калинков – кореняк варненец, преподавател, доктор по икономика и автор на над 80 научни публикации в областта на урбанистиката, регионалното развитие и териториалното устройство. С десетилетия научна дейност и практически опит зад гърба си, той е сред най-авторитетните анализатори на градската среда. „Градът расте пред очите ми вече 75 години“, казва професорът. „Познал съм хората, които са участвали във формирането на Варна такава, каквато я знаем днес.“

Варна между миналото и бъдещето

Урбанистичните предизвикателства през погледа на проф. К. Калинков са големи, а местната структура исторически динамично се развива – от крепостната стена на архитектурен резерват Одесос до панелните квартали днес: „Крепостната стена е била там, където днес е Шадравана. През 20-те години краят на града е достигал до Икономическия университет – днешен топ център.“ През 60-те години започва изграждането на панелния квартал „Чайка“, който се превръща в символ на новия градски модел.
Но с разширяването се появяват и проблеми. „Един от пропуските е прекъснатата връзка между града и морето. Булевард „Княз Борис I“ реално отделя гражданите от Морската градина.“ Според група специалисти именно пешеходизацията на булеварда би възстановила естествената връзка с крайбрежната зона.

Пешеходизация, зелени зони и конфликтът с реалността

Професорът категорично заявява, че въвеждането на зелени и сини зони не е гаранция за модерна урбанистична политика. „Урбанистичният поглед включва опазване на историческия център, ниско строителство и ясни правила. Във Варна обаче в ареал Одесос се допуска високо строителство чрез „отклонени норми“, което променя облика на града.“
Той подчертава, че платените зони имат място, но трябва да се прилагат разумно и в социално поносими рамки. „В Западна Европа те работят, защото социално-икономическата среда е различна. Тук пенсиите са ниски, а таксите тежат сериозно на хората.“

Строителният натиск и липсата на градска визия

Проф. Калинков изтъква, че квартал „Чайка“ е пример за дисбаланс между инвестиционни интереси и обществена среда. „Последните години наблюдаваме изключително бързо усвояване на терени – проекти, разрешения, нови сгради. Но те не се съобразяват с паркоместата, натоварването на транспорта и капацитета на квартала.“
Според него липсата на дългосрочна политика води до натрупани кризи. „30 години не са изграждани буферни паркинги, подземни или надземни гаражи. Изведнъж автомобилите се изсипват на улицата, а администрацията търси бързи финансови решения вместо устойчиви решения.“

Промените след 90-те години, пазарната икономика и свободният автомобилен пазар изправят Варна пред нови реалности. „Автомобилите се удвоиха, а транспортната система не беше подготвена“, казва професорът.

Днес градът се намира на кръстопът – между развитието и социалното напрежение.
„Виждаме как хората в цялата страна реагират все по-остро на решения, които не защитават обществения интерес. Без нов Общ устройствен план, без ясна визия и без социално мислене конфликтите ще се задълбочават.“ Проф. Калинков завършва с предупреждение: „Зоните, таксите и нормите са нужни. Но те трябва да бъдат част от обща концепция, а не принуда. Градът се прави за хората, не за печалбата.“