Колаж: "Нова Варна"
Минималната заплата в България може да достигне 704 евро още през следващата година, според Меморандума за социално-икономическото развитие на страната за периода 2026–2030 г., изготвен от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ). Според прогнозите на синдикалната организация до 2030 г. минималното възнаграждение може да надхвърли 1000 евро.
КНСБ е изпратила своите анализи и прогнози до политическите партии, които имат реален шанс да бъдат част от следващия парламент. Целта е синдикалните искания да бъдат обсъдени в диалог с политическите формации, а позициите им – представени пред членовете на КНСБ.
Синдикатът настоява доходите на българите да продължат да се приближават към средното ниво в Европейския съюз. Според техните прогнози до 2030 г. доходите на човек от населението, измерени чрез БВП по паритет на покупателната способност, трябва да достигнат 75% от средното за ЕС, при 66% в момента.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров обръща внимание, че заплатите в България също трябва да се увеличат – от сегашните 64% до 72% от средното ниво за ЕС.
Основен приоритет на синдиката е минималната заплата да продължи да расте и да достигне над 50% от средната за страната. Това следва директивата на ЕС за адекватни минимални възнаграждения и въвеждането на критерии, които гарантират тяхната реална адекватност.
По този модел минималната заплата трябва да се доближи до така наречената „заплата за издръжка“ – сумата, необходима за покриване на основните разходи на домакинствата. До 2030 г. тя трябва да достигне поне 80% от тази стойност.
КНСБ предлага и въвеждане на по-високи минимални възнаграждения за професии, изискващи средно и висше образование, както и за различните икономически сектори.
Прогнозите на КНСБ сочат, че догодина средната работна заплата ще нарасне с 12% – до 1627 евро. Минималната заплата се очаква да се увеличи от сегашните 620 евро на 704 евро, съобщава „Труд“.
Главният икономист на КНСБ Любослав Костов определя прогнозите за икономическото развитие като „умерени, но реалистични“. Очакванията са растежът постепенно да се забави от 3,5% през тази година до 2,8% през 2030 г.
Пламен Димитров подчертава, че сегашните нива на потребление – близо 76% от БВП – не са здравословни за икономиката. Макар вътрешното търсене да остава основен двигател през последните години, този модел не осигурява устойчиво развитие.
Във визията на КНСБ значителните инвестиции – както от частния сектор, така и чрез капиталовата програма на държавата – са решаващи за дългосрочния растеж.
Планът предвижда увеличаване на инвестициите от 21,4% до 25,7% от БВП.
Според разчетите на синдиката при ежегодно увеличение на разходите за заплати в публичния сектор с 10%, съчетано с ръст на инвестициите, бюджетният дефицит може постепенно да се свие като дял от БВП.
За да бъде постигнат този баланс, е необходимо увеличение на дела на икономиката, който се преразпределя през държавния бюджет. Това може да наложи промени в размера на някои данъци или осигуровки.
Енергийна паника в Азия: Недостиг на газ, затворени заводи и тревожни прогнози Ню Делхи официално…
Скандал в съдебната система: ПРБ публикува данни за разследване срещу българския европрокурор Прокуратурата на Република…
Апелативният съд във Варна потвърди 5-годишната присъда за рецидивист, разпространявал марихуана Апелативен съд – Варна…
Великденски надбавки за над 1,6 млн. пенсионери: Кабинетът решава в сряда Кабинетът ще разгледа в…
Историческият акт на спасение Днес, 10 март, отбелязваме 83 години откакто българското общество успява да…
Откриха тялото на издирвания Александър Пенчев в недостроена сграда в Шумен ОДМВР–Шумен съобщи, че преустановява…
Leave a Comment