Защо хантавирусът в България е различен от този на круизните кораби?

Хантавирусът в България: Всичко, което трябва да знаем за хеморагичната треска с бъбречен синдром

Темата за хантавирусите отново влезе в обществения дебат, провокирана от международни новини за инфекции на круизни кораби. Каква е ситуацията в България и какви са рисковете, пред които сме изправени? Експерти от ранга на проф. Тодор Кантарджиев и проф. Ива Христова разясняват спецификите на тези вируси.

История и разпространение на хантавируса в България

Хантавирусът не е нов за България. По думи на епидемиолога проф. Тодор Кантарджиев, цитиран от „Труд news“, първите случаи на инфекцията у нас са регистрирани още в края на 50-те години на миналия век сред строители на Баташкия водносилов път. Статистиката показва, че годишно се отчитат около десетина случая в страната.

Към момента в България е идентифицирано ендемично огнище в района на Пещера и Батак, което се намира под постоянно наблюдение от здравните органи. Важно е да се отбележи, че за 2026 г. към този момент няма регистриран случай на хеморагична треска с бъбречен синдром, пояснява проф. Ива Христова, директор на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ).

Разликата между вирусите в Стария и Новия свят

Проф. Кантарджиев подчертава, че хантавирусите се делят на две основни групи. Тези, които циркулират в Европа и Азия, поразяват бъбреците и се наричат „хеморагична треска с бъбречен синдром“. Заболяването протича с висока температура и остра бъбречна недостатъчност, често налагаща диализа и дълъг период на възстановяване. Смъртността при този тип варира между 20 и 25%.

За разлика от тях, хантавирусите в Северна и Южна Америка, като варианта „Андес“, поразяват белите дробове, предизвиквайки тежка вирусна пневмония. Проф. Христова уточнява, че вирусът от типа „Андес“ е единственият, който може да се предава от човек на човек, за разлика от тези, срещащи се в България.

Предупреждения и бъдещи рискове

Проф. Кантарджиев изразява сериозна загриженост относно евентуални лабораторни изследвания, целящи адаптация на вируси от животни върху човешки клетъчни линии. Според него, подобни експерименти, вдъхновени от любопитство, крият огромни рискове за глобалната сигурност.

„Надявам се, че световната здравна общественост ще прояви благоразумие да спре интереса на някои лъжеучени да адаптират вируса на човешки клетъчни линии“, коментира той.

Към момента специалистите в пазарджишката болница, които имат дългогодишен опит в лечението на тези инфекции, остават основното звено за справяне с евентуални случаи в страната, тъй като специфично лечение срещу хантавируса все още не съществува.