Адвокат Николов разкости фирмите за бързи кредити с имена. Ето и схемата

 Адвокат Николов разкости фирмите за бързи кредити с имена. Предлагаме Ви да се запознаете със схемата. Тук публикуваме публикация на адвокат Николов. 

В настоящата статия ще разгледаме случаят на един мой клиент, който е изтеглил повече от 10 бързи кредита от различни кредитни институции наричани още фирми за бързи кредити. Поради големият обем ще публикувам фирмите и кредитите в отделни статии. Разполагаме с договорите на клиента и ще обсъдим клаузите, които според нас са нищожни, т.е. противоречащи на Правото, морала и добрите нрави и с които неоснователно фирмите за бързи кредити се обогатяват за ваша сметка, когато вие връщате своя кредит двойно и тройно. Ще обсъдим и способите за заобикаляне на Закона за потребителския кредит, според който кредиторите нямат право да ви начисляват повече от 50% лихва.

Започваме абсолютно произволно по ред да отваряме и разглеждаме всеки договор. Виждам, че клиентът е подписал договор за „Бяла карта“. Фиксиран годишен лихвен процент 43,2%. ГПР при заема 45,9%. Съгласно чл. 15 от Договора в случай, че кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа съгласно условията на този договор същият се задължава в срок от три дни след падежа да представи допълнително обезпечение – поръчител. В случай, че кредитополучателят не представи поръчител, той дължи неустойка от 10 процента от останалата главница на месец. Така уговорената неустойка, на основание чл.26, ал.1, предл. трето, нарушаване на добрите нрави, при завеждане на граждански иск за недължимост или оспорване на дължимостта когато Бяла карта ви съдят съдът приема тази клауза за нищожна, поради необосновано висок размер, който води значително неравновесие между правата и задълженията на кредитополучателя и кредитора. Неустойката е извън присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съобразявайки размера на неустойката с размера на главното задължение, съдът стига до извода, че в случая така договорената компесаторна неустойка позволява на кредитора да реализира значителен приход, без последният да полага допълнително каквито и да било усилия за изпълнение на някакви насрещни задължения. Ето защо се стига до извода, че в случая неустойката не цели да задоволи имуществения интерес на кредитора, обезщетявайки го за вредите при неточно изпълнение от длъжника, а да го обогати неоснователно.

CITY CASH – паричен договор за заем. Предлагат 800 лева, при ГПР 41,48%, които трябва да върнете за срок от 10 месеца, връщате 1560 лева, които включват 800 лева главница, 166 лв. неустойка и 594 лв. неустойка. Тук се споразумявате, че ако не представите банкова гаранция или поръчител ще трябва да върнете не 966 лв., а 1560 лв. или почти двойно за 10 месеца. Клаузата на тази уговорка е нищожна и ако сте платили 594 лв. неустойка можете да си поискате парите обратно или ако ви съдят за тази сума да възразите, че не я дължите. Намирам интересен казус според който нищожен е договор за потребителски кредит, чийто текст е изписан на шрифт по малък от 12. Общите условия към договора за потребителски кредит за неразделна част от него и като такава следва да отговарят на посочените изисквания за размер на шрифта казва Съдът. В случай че техният шрифт е с размер по-малък от 12, настъпва последицата на чл.22 ЗПК, а именно – недействителност на договора. За доказване на твърдението на ищеца е допусната съдебно-техническа експертиза. Навсякъде в текста на размерът на шрифта е 11 pt. От изложеното следва, че законовите изисквания за минимален размер на шрифта на общите условия към договора не са спазени, с което е нарушена разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК. Това от своя страна води до недействителност на процесния договор на специалното основание по чл.22 ЗПК, във вр. чл.10, ал.1 ЗПК. Последицата от тази недействителност е уредена в чл.23 ЗПК, а именно – потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В този случай клиентът ми трябва да върне само получените от него 800 лв. Ако шрифтът е по голям от 12 pt. може да се възползвате от другите твърдения и възражения за недействителност на клаузата за възнаградителна лихва за недействителност на клаузата за неустойка. Като за лихвата практиката в различните окръжни съдилища не е еднаква. Така например в Стара Загора може да признаят, че и лихва под 50% не се дължи, например ако е 49%, поради противоречие с добрите нрави и морала, докато във Варна няма да уважат този иск. Имал съм такива случаи за едни и същи договори по вид за кредит с една и съща фирма. Клиентката ми е сключила и още един договор за кредит със CITY CASH според който получава 1000 лева, а трябва да върне 2616 лв. с всички лихви и неустойки, т.е. трябва да върне кредита над два и половина пъти само за срок от 1 година. По отношение на предвидената в Договора неустойка същата следва да се счита за нищожна поради накърняване на добрите нрави, когато излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. На първо място не е ясно как е определена посочената неустойка, като в договора няма посочен метод за това. На следващо място същата е обвързана с уговорката за предоставяне на обезпечение по Договора във връзка с Общите условия – чл. 9, ал. 2 , т. 1 и т. 4. Уговорените условия са поставени по такъв начин пред заемателя, че е невъзможно тяхното изпълнение дори и в по – дълъг срок. На първо място се иска обезпечение чрез банкова гаранция, което е невъзможно за изпълнение условия при вида и размера на заема. Ако длъжникът е в състояние да уговори обезпечени от банкова институция, е житейски необяснимо по каква причина не би поискала кредитиране от банката, а от търговско дружество. Условията поставени пред поръчителите физически лица са също непосилни за заемателя, като поставените такива са не само изключително тежки за изпълнение. Самият кредитор ясно е показал , че неустойката е уговорена при неравноправни условия, като още в погасителния план е заложил и месечните суми , които следва да се дължат както по заема, така и за неустойката. В случая неустойката не е уговорена като обезщетение за неизпълнение на договорните задължения, а е послужила за неоправдано и непосочено в договора оскъпяване на заема и увеличаване на заемната тежест на длъжника. Съгласно чл. 23 от ЗПК , когато договорът е обявен за недействителен се дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихвата и други разходи по кредита.