На 7 март е църковният празник Неделя месопустна, наричан още Месни Заговезни.
Празникът е с плаваща дата. Денят винаги съвпада с неделята, осем седмици преди Великден и е първият празник, свързан с настъпващата пролет. Той получава названието си от традиционната вечеря с месни ястия, след която е забранено да се яде месо до края на Великденския пост.
Вечерта в семеен кръг се слага празнична обредна трапеза с месни ястия , обикновено кокошка или петел. Някои данни говорят за следи от древни обичаи – жертвен характер на птицата, насочен срещу активизираните в този период според народните вярвания сили на хтоноса. Заговява се месо (заговявам – ям и пия вечерта на заговезни, месни или сирни).
На Месни Заговезни, в неделя, с Евангелско четене се припомня картината на Страшния съд. Така Църквата припомня за трагичните последици от греха и призовава всички към служба на ближния и към добродетелност. Седмицата след Месни Заговезни се нарича Сирница. През нея до следващата неделя, когато е Сирни Заговезни, може да се ядат сирене, мляко, масло – всякакви млечни продукти и яйца.
Тези две седмици са своеобразна подготовка на организма за най-дългите пости през годината. До Сирни заговезни трябва да приключат всички сватби, защото през Великия пост до вторник на Светлата седмица не се позволява венчаване. Тази година Великият пост започва от 15 март и продължава до 1 май.