Дамян Дамянов
Тази неделя в 19 часа пред Община Варна.
„Около 30 млрд. куб. метра газ чакат в Добруджа да бъдат …произведени, добити и използвани. Защо произведени? Защото засега тези огромни количества синьо гориво лежат на голяма дълбочина, затрупани от милиарди тонове скали и вода, във вид на …въглища.
Става дума за Добруджанския въглищен басейн, който не може да бъде експлоатиран. Международен екип специалисти, заедно с експерти на „Овергаз“ е анализирал възможностите за разработване на находището. Изводът бил, че то предлага отлична възможност за подземна газификация на въглищата и извличането на синтетичен газ.“
Подземна Въглищна Газификация – АДЪТ НА ЗЕМЯТА
Искат да я приложат в Добруджа!
Какво представлява този метод за добиване на газ? Къде се прилага и защо е един от най-опасните наравно с хидрофракинга? Кой печели от кървавия газ добит по този експериментален метод? На тези въпроси ще опитаме да отговорим в следващите редове.
Подземна въглищна газификация – на английски – Underground coal gasification или UCG представлява неконвенционален метод за добив на газ. Газът добит по тази технология е синтетичен – т.е. реално него го няма – получен е при подземно изгаряне на въглищни пластове. Неговата калоричност е ниска. След допълнителна обработка се получават горива или химически продукти (възможно е да се произведе и водород или синтетичен природен газ). При подземната въглищна газификация се запалват въглищни пластове, който са на голяма дълбочина и добивът им чрез открит или закрит минен способ не е финансово рентабилен. Т.е да бъдат извадени излиза много скъпо и често е невъзможно заради голямата дълбочина. Вместо обаче тази невъзможност да откаже добивните компании, те решават че е по-добре и по-евино, да се запалят в самият въглищен пласт. Запалването става с инжектиране на кислород, обогатен на кислород въздух, вода и горивни агенти под високо налягане във въглищния пласт. Получава се горим ниско калоричен газ, (състоящ се предимно от СО2 – 27%, водород – 27%, СО – 10%, метан – 6% водни пари и други газове – 30%), този газ се извлича от земята посредством сондажи. Тази технология е експериментална и е била изоставена до сега, заради мащабното замърсяване на подземните водоизточници с бензен. Единствения добре документиран експеримент е този в „Hoe Creek“ проведен в периода от 1976-1979 година. Изследванията са проведени от Lawrence Livermore National Laboratory (LLNL), след което резултатите са публикувани.
Регистрирано е пропадане на земни пластове и замърсяването на подземните водоизточници с много летливи въглеводороди, но най вече с бензен и фенол (за всички, които не знаят бензена е най-канцерогенния химикал познат на медицината, а фенола има изключително висока разтворимост във вода – той е известен и като протоплазмена отрова, предизвиква пресичане на белтъците и изгаряне, един от най-опасните замърсители на водите и околната среда) – те остават в горивните кухини и се инфилтрират от подпочвените води – така тези тежко канцерогенните вещества влизат във водния кръговрат).
След регистрираното замърсяване на подпочвените води експеримента е спрян. За отстраняване на част от пораженията от единствения опит, са изразходени около $10 милиона през 1979 г., което по днешни цени прави повече от $32 милиона. На този фон добивните компании представят тази все още експериментална технология като „изключително” чиста. Техните доводи са, че така се спестяват 25% от парниковите газове, 80% по-малко азотни и серни окиси от традиционното изгаряне на въглища. Това което пропускат да отбележат обаче е че процеса веднъж започнат т.е. запален вече е неконтролируем – т.е. няма как подземният пожар да бъде загасен.
Друг „екологичен” довод в подкрепа на Подземната въглищна газификация е идеята в празните кухини, получени след изгарянето, да бъде нагнетяван улавяния CO2. Т.е метода за съхранение на въглероден диоксид в земните недра върви ръка за ръка с UCG. Изгарянето на въглищата става при високо налягане и температура от 700-900° С (1,290-1,650° F), но може да достигне и до 1500° С (2730° F). Като дизайн съоръженията са най-различни, но общото е че при всички е необходимо да бъде осигурена така наречената пропускливост на въглищата. Това е необходимо за да може газът от изгорелите въглища да отиде до изходния сондаж. В най-простия вариант се правят два сондажа – от единия сондаж въглищата се палят, а от другия трябва да започне да се издига газът на повръхността. Отделно, за да бъде осигурена пропускливост на пластовете, въглищата отдолу се разбиват допълнително с хидравличен разрив, химически агенти или обратно горене. Различните модификации на съоръженията и производствените ямки се правят с идея процесът да бъде успешно контролиран, но това почти никога не се случва. Това е и причината до момента методът да е бил изоставян много пъти. И все още да е само в експериментална фаза.Една от най-големите опасности за България в момента идва от възможността технологията „Подземна въглищна газификация“ да бъде приложена в Добруджа или по точно в находището Добруджанският въглищен басейн, от дъщерната фирма на руската корпорация Газпром – Овъргаз. Газпром се интересува и от добив на шистов газ в България чрез друга своя дъщерна фирма Русгеоком, която незаконно е получила четвърто удължаване на правото си да проучва за нефт и газ (при три допустими от закона). Тази концесия на Русгеоком е показана като действаща концесия за шистов газ към 2013 г. в доклад на лобистка конференция – (виж на трета страница)
„Добруджанският въглищен басейн (ДВБ)” е разположен в североизточната част на страната в района на Добруджа. Той е най-големият басейн в България за черни въглища (дългопламъчни, газови, коксови). Открит е през 1962. Има площ от около 500 km2. Възраст – карбон. Разкрити са 68 въглищни пласта. Въглищата съдържат: 2-4 % влага, 15-40 % пепел, 12-45 % летливи вещества и 0,4-2,1 % сяра. Средна калоричност на въглищата – (31-33) MJ/kg (7600-8100 kcal/kg). Запаси – около 1500 млн. t. Не се експлоатира до момента поради голяма дълбочина на залягане (над 1200 m) и сложна хидрогеоложка обстановка.
