Редакция "Нова Варна"
Поради високата соленост на водата на езерото, от 20 до 27,5%, езерото се използва за солодобив по традиционен начин и местообитанията, характерни за влажната зона. Началото на този солодобив е поставен пред 1906г.
Сол се добива и в двете части, но предимно в южната част. Солеността на водата в езерото се повишава заради връзката на езерото с Черно море. Годишно се произвеждат по 40 000 тона морска сол. Какви обаче са проблемите пред солодобива към днешна дата?
“Основната опасност е да не изчезне солодобива. Атанасовското езеро е пример за симбиозата между човека и природата, как той може да живее и работи в една такава среда.”, коментира пред Бнт Радостина Ценова от фондация “Биоразнообразие” гр. Бургас. Тя допълни, че цялата взаимовръзка по процесите е доста крехка и при сегашната тежка икономическа ситуация е застрашен и солодобивът.
“Много е висока себестойността на производството, високи са цените за електричество, рисковете пред нас вече са много големи. Като природозащитници се опитваме да участваме в различни европейски проекти за да получим подкрепа.”, допълни още тя.
Към момента Атанасовското езеро е единственото място, от което се добива морска сол и търсенето е голямо. Има нужда от по – голяма гъвкавост, за да достигне тя до пазара. Нужна е и нов вид механизация, която да донесе положителни резултати, и която ще улесни процесите.
“За съжаление все по – трудно се намира на пазара наша българска сол и масово се използва вносна такава – от държави като Египет, Тунис, от средиземноморските държави, тъй като те могат за осигурят по – големи количества.”
По публикацията работи: Велислава Велева
