Дванадесетокласник от Силистра откри опасния елемент кадмий в река Дунав. След замервания става ясно, че за сега няма опасни концентрации. Въпреки това ученикът препоръчва на екологичните институции да вземат мерки.
До откритието на кадмия от Мурад Халвани се стига, когато той подготвя анализ на водите на Дунав, за да участва с него в Националното състезание по природни науки и екология в Копривщица. От там Мурад се връща със златен медал, разказва медия BulgariaOnAir.
Дванадесетокласникът споделя: „В този проект открих високо съдържание на кадмий в река Дунав, което е много опасно, тъй като кадмият е тежък метал, който се натрупва в човешкото тяло, без да се усеща от човека. Когато съдържанието му се повиши в тялото, може да се стигне до фатален край.“
Според проучванията на силистренския гимназист, кадмият попада в реката чрез селско-стопанските торовете, използвани в Европейския съюз. За да направи своя анализ, Мурад ползва методиката и апаратурата на два института към БАН. Също така участва във вземането на проби заедно със специалистите от РИОСВ-Русе.
Мурад отправя и препоръка към властите, контролиращи качеството на водата: „Те извършват мониторинг само на водите на реката. Бих препоръчал да се извършва такъв мониторинг и на седимента, тъй като той също е много важен и ще покаже реална оценка на съдържанието на тежките метали.“
Освен сензационното откритие, за високата оценка на Мурад спомага и представянето на проекта му по необичаен начин – чрез система за разширена реалност. „И с нея показвам на журито на състезанието от кои три точки съм вземал проби за анализ, за да могат да придобият една по-различна представа“, отбелязва момчето.
Гинка Вандева – директор на ОДК-Силистра – споделя своите впечатления от Мурад: „Това е много отговорно момче. Младеж, който отстоява своите позиции, дисциплиниран, винаги е готов да откликне, да помогне, да съдейства, за дейност, която дори не е свързана с биологията и химията.“
Предстои, след два дни дванадесетокласникът да представи проекта си на Деветата ученическа сесия на Ученическия институт при БАН.
По публикацията работи: Венета Николова