Венета Николова
От медия „Нова Варна“ се свързахме с известни варненски политици и депутати, за да отговорят на актуални въпроси, свързани с кризата в управлението на държавата и членството на България в Шенгенското пространство.
Проведохме интервю с доц. д-р Антон Тонев – депутат от МИР-3 Варна на „Продължаваме Промяната“. Той бе народен представител от същата партия и в предходния парламент. Завършил е медицина във Варна, един от най-младите доценти по коремна хирургия в България. В момента, въпреки политическата си кариера, продължава да практикува лекарската професия.
– Доцент Тонев, какви са, според Вас, причините да не се състави редовен кабинет в рамките на този парламент?
В един малко по-дълбок разговор, причините могат да се открият и в конкретно мислене, и в конкретна фактология между различните политически субекти. Краткият отговор на този въпрос се съдържа в това, че направихме един парламент, в който нямаше много добре обособено мнозинство на партиите на „статуквото“.
Кардинално и принципно те решиха да направят една основна промяна, която е изключително в тяхна полза, а именно – спирането на дигиталните, на електронните начини за гласуване. Това е т.нар. битка за хартиената бюлетина, която всъщност никога не е била само за хартиена бюлетина, защото в нито едни избори, проведени до сега в България, не е било забранено да се гласува с хартиена бюлетина. Понеже обаче не звучи приемливо да обясниш на хората, че спираш нещо електронно или дигитално, в рамките на политическото говорене тези субекти се скриха и постоянно говориха, как искат да върнат хартиената бюлетина, т.е. нещо, което никога не си е тръгвало.
В момента, в който подобриха стабилно условията за победа, преправяйки така нещата, че да може да се гласува само с хартия, те сякаш загубиха интерес към това Народно събрание. Изиграха няколко сценки с опити за съставяне на правителство, но сега от тази гледна точка, която имаме три месеца по-късно, виждаме, че съдбата на този парламент е била предрешена от ГЕРБ и от ДПС още при неговото сформиране.
– Какво очаквате да се промени след предстоящите избори? Ще има ли нови играчи на политическата сцена?
Техническото време не предполага да се появят нови играчи, но се появи една политическа партия, която сякаш беше забравена в нашето политическо минало. Това е партията НДСВ.
За съжаление, виждате, как на всички политически избори през последните 7-8 години, се появява един нов политически субект, основно служещ за отвличане на вниманието. Такъв политически субект беше „България без цензура“ на Бареков, както и „Воля“ на Марешки. Това са проекти, в които се наливат едни пари, никой не знае от къде. Те съществуват година, две или три и след като изпълнят мисията си, за която е платено на техните лидери, изчезват.
В момента, сякаш „статуквото“ не успя да създаде новия лидер на такъв политически субект-еднодневка и в липсата на времеви ресурс извади една партия от нафталина, която българският гласоподавател по собствен избор и решение е изпратил в историята.
Аз не искам да оценявам, дали тя е била полезна или вредна за българското общество, но фактите говорят, че тя е била изпратена в историята. И изведнъж някой в момента извади тази партия единствено с цел тя да отнеме гласове в центъра, където са и гласовете на Продължаваме Промяната. Ние очакваме тя да вземе някакъв минимален брой гласове, тъй като тя не може да предложи нищо ново на българския избирател.
Видяхме на нейният конгрес, който беше проведен преди седмица, същите стари лица, които са изживяли своята политическа младост. А обществото ни показва, че в политиката няма път назад. Всички политически лидери, които са се опитвали да се върнат назад към политика, са претърпявали неуспех.
– Какво е Вашето отношение към членството на България в Шенгенското пространство?
Шенген, както и Вашите читатели знаят, представлява едно малко по-голямо пространство на групова отговорност, в което разходите за сигурност са споделени между много страни. По този начин има възможност за спазване на едни правила и за постигане на едно по-голямо ниво на сигурност, по отношение на това, какви граждани от къде идват, на къде преминават.
Има една система от правила, която прави животът на хората в това пространство по-сигурен.
Ние отдавна сме заявили нуждата да бъдем част от такъв голям политически обект и да ползваме тази споделена сигурност, за която ние да не заплащаме пълната сума на разходи, както ако сме държава, която сама се грижи за своята сигурност.
Чисто икономически всяка една държава има полза да бъде част от зона на споделена сигурност, каквато представлява Шенгенското пространство. Истината е, че това е натоварено, освен с чисто рационален смисъл, и с голяма доза емоционален смисъл, поради противопоставянето на големите геополитически блокове, каквито са Русия, ЕС и Америка.
Истината е, че ние в момента нямаме възможност да се присъединим към друг блок, т.е. практически не се налага да избираме между два блока, а нивото на сигурност в ЕС се е доказало с времето, че е високо.
България в момента, въпреки че теоретично изпълнява всички критерии за влизане в това Шенгенско пространство, все още такава покана ни е отказана, тъй като ние не се справяме с проблеми като корупцията по високите етажи на властта, като корупцията при раздаване на обществени поръчки. Нямаме осъдени политици, нямаме осъдени съдии, нямаме осъдени прокурори, а обществото е убедено, че ако имаме истинско правораздаване, ще има доста хора, които няма да могат да се наслаждават на комфорта и на живота, който имат в момента.
– Благодарим Ви за този разговор!
