Венета Николова
От медия „Нова Варна“ разговаряхме с известни варненски политици и депутати и им зададохме актуални въпроси, свързани с кризата в управлението на държавата и членството на България в Шенгенското пространство.
Ерджан Ебатин е народен представител от МИР-3 Варна на ДПС. Той е депутат от същата партия без прекъсване от 43-тото НС до сегашния 48-и парламент. През 2002 г. е избран за областен председател на ДПС за Варна. В периода от 2007 до 2011 г. е член на съвета на директорите на Двореца на културата и спорта в морската столица.
– Господин Ебатин, какви са, според Вас, причините да не се състави редовен кабинет в рамките на този парламент?
От две години насам ние навлизаме в пета поредна кампания след провала на последния парламент. Главната причина и този път да няма кабинет е липсата на някакво идейно мнозинство в Народното събрание. Около каква идея да се сформира този кабинет? По какъв начин да се управлява страната? Липсата на отговори на тези въпроси се обуславя най-вече от удобното говорене през последните години. Популизмът взе превес в политическото говорене и уби парламентаризма.
На политическия терен започнаха да се разиграват много сложни взаимоотношения между самите политически лидери и обществото, като тук се наместват и социалните медии. Смятам, че една част от лидерите въобще не са подготвени за тази сложна обстановка, в която се намираме в момента.
Промяната на модела, по който функционира едно общество и комуникацията със самата политическа система, а именно включването на социалните мрежи, предполага много повече популизъм. Той от своя страна създава множество разделителни линии. Така се оказваме в една конкретна политическа ситуация, в която ерозията на една определена партия води до появата на нови субекти, които са още по-неподготвени за властта. Стига се до положение, в което политическите лидери си нямат представа за отговорностите, които трябва да носят. Като тук визирам първите две по големина партии в България. Те не знаят на каква идейна основа да поставят функционирането на политическата система.
Още повече геополитическите процеси са много сложни.
Противопоставянето в дясното пространство на евроатлантически насочените партии е толкова голямо, че те не могат намерят общ, консенсусен модел на управление.
На българския политически терен беше по-лесно да се търси модел на управление между ляво и дясно, отколкото между партии, които стоят от една и съща страна на парламентарната зала.
Липсата въобще на идея, как да се създаде този общ модел на управление на страната е основната причина, за да няма правителство сега.
Другата причина е, че основните политически играчи в лицето на ГЕРБ, на ПП, не могат да избягат от популизма и търсят начини да ерозират влиянието на останалите политически партии. Така те създават предпоставка за избори, като се надяват, че тези избори ще им донесат по-добри резултати. Това е причината да отиваме към още един, за мен, безсмислен вот.
– Какво очаквате да се промени след предстоящите избори?
Предполагам, че след тези избори вече, ще се търси някакъв модел на диалог и ще се създаде някакъв кабинет, освен ако следващото Народно събрание не е още по-фрагментирано.
Очаквам да има редовен кабинет, след изборите които ще се проведат на 2 април. Не съм сигурен в перспективата, която стои пред него обаче. Много е вероятно този кабинет да бъде сформиран от гледна точна на безизходицата, в която сме поставени, а не от гледна точна на някаква дългосрочна перспектива и на национални приоритети.
С оглед и на предстоящите на есен местни избори, предполагащи противопоставяне на политическите субекти, които ще сформират редовния кабинет сега на пролет, с оглед и на сложната гео-политическа обстановка, с оглед на тежките икономически последици от войната в Украйна, както върху България, така и върху Европа като цяло, не очаквам този кабинет да бъде стабилен. Не очаквам той да има четири годишна перспектива, защото времената са бурни.
Всичко зависи от това, кой какво представителство ще има в него. Това, което пречи обаче за въвеждането на една стабилна програма за управление, на който и да е кабинет, е, че той няма как да бъде сформиран изцяло в левия или изцяло в десния сегмент на парламента.
Както в лявото пространство, така и в дясното политическо пространство има огромни противоречия. Трябва да се търси баланс от гледна точка на временно създаване на условия за просперитет на страната от позицията на националната сигурност. Тук очаквам да се търсят компромиси, включително по модела на дясно + ляво + център.
Всичко това ще зависи от политическото представителство в следващия парламент и до колко той ще бъде фрагментиран, и до колко политическите лидери, които ще го представляват, ще са с популистки профил.
За да влязат нови политически играчи, те ще разчитат единствено на формулата на популизма. Това не предполага стабилност в управлението, ако се случи.
Вече повече от десет години живеем в сферата на политическото удобно говорене и не можем да уловим основния проблем. Обществото ни трябва да разбере, че чрез популистки лидери проблемите му няма да се разрешат, тъй като те залагат на ирационалното и емоционалното. Доказано е, че проблеми се решават само със здрав разум и рационално поведение. За съжаление удобното говорене е нещо, което е типично за Балканския ни манталитет, за българското общество. Политическият популизъм вече става огромен проблем и в световен мащаб.
– Какво е отношението Ви към членството на България в Шенгенското пространство?
Изцяло положително е моето отношение към членството на България. Шенген дава възможност за премахване на вътрешните граници на Европа. То е част от една ценностна система на общества, които са създали това понятие за обединена Европа, в годините на силния либерализъм.
Разбира се, че бих искал България да се присъедини към Европа без граници. Но аз бих искал преди всичко Европа да върне лидерската си позиция в този глобален свят, в който има много противоречия, в който либералната политика дава назад, в който ни е все по-трудно да обяснявам, защо трябва да има толерантност между различията. Бих искал Европа да работи за собствения си интерес. Бих искал старият континент да бъде управляван от силни лидери, които да вземат водачеството в световните процеси. Тогава влизането ни в Шенген ще бъде не само някаква кауза, към която се стремим, но и ще има реален смисъл.
Вашите читатели помнят, че България стана пълноправен член на ЕС, именно в едно управление, което се постигна благодарение на мандата на ДПС.
За съжаление, Европа в политическо отношение не е този лидер, който заслужава да бъде. Шенгенското пространство има смисъл, когато Европа е силна. Изцяло всичко зависи от нас!
– Благодарим Ви за този разговор.
