Редакция "Нова Варна"
Днес е Месни заговезни. Започват очистването на тялото и душата, за да се подготвим за Възкресение Христово. Тази година Великден е на 16 април по каноните на източните християнски църкви. Днес е последният ден, в който е разрешено да се яде месо.
От понеделник до неделя може да ядете сирене, масло, яйца. Позволено е да се устройват и веселби. Следващата неделя, 26 февруари, е Сирни заговезни. Този ден се нарича още Прошка и Поклади и е голям празник в православния и народния календар. Чества се 7 седмици преди Великден, винаги в неделя. В навечерието на поста, който започва в понеделник, всеки иска и дава прошка на ближните си за волни и неволни обиди, пише 24 часа.
След литургията в църквата – вечернята, всички християни си дават взаимно опрощение.
После традицията поверява младите да отидат при възрастните от семейството и при кумовете си, за да им целунат ръка. При това казват „прощавай, мамо, тате, куме“, а другият отвръща „просто да ти е“.
Без прошка не може да се заговее, т.е. да се започне великденският пост, защото християнинът не е в мир с душата си.
На трапезата трябва да има баница със сирене, варени яйца, бяла халва с орехови ядки. За празника е характерен обичаят хамкане: на червен конец, закачен на греда на тавана над трапезата, се завързва сварено обелено яйце или парче халва. Конецът се завърта в кръг и всеки член от семейството се опитва да го хване с уста.
Водата от варенето на яйцата се запазва и с нея се мият лицата на другия ден, който се нарича Чисти понеделник, за предпазване от бълхи, мухи и други инсекти, пренасящи болести.
Ритуал, останал от езическо време, е вечерта в неделя да се запали голям огън. Като прегорят пламъците на заговешния огън, мъжете прескачат жаравата. За да е по-мощна очистителната сила на огъня, около него се играят хора и се пеят песни.
На много места има обичай кукерите да обикалят селото и на Сирни заговезни, за да изплашат и прогонят злите сили.
