Редакция "Нова Варна"
От медия „Нова Варна“ се свързахме с Иван Гарелов – личност, която няма нужда от представяне, доайѐн на българската журналистика, общественик, дългогодишен водещ и създател на обзорното политическо предаване „Панорама“. Попитахме го какво е неговото мнение за журналистическата среда през последното десетилетие, за политическата сцена в момента и предстоящите избори.
Какво още сподели за нас Иван Гарелов ще разберете ако прочетете цялото интервю с него тук.
– Господин Гарелов, как се измени журналистиката през последните десет години, според Вас?
През последното десетилетие журналистиката се професионализира, както в положителен, така и в отрицателен смисъл.
Положителното е, че се научи как да владее вниманието на публиката. Промениха се тона, графиката на медиите, намират се нови начини, за да стане рекламата все по-привлекателна, правят се повече предавания, които са по-интересни.
Професионализмът се насочи към осигуряване на време и на спокойствие. Под осигуряване на спокойствие, имам предвид, че медиите се научиха да не засягат някой, който може да ги цапардоса, да не влизат в остри взаимоотношения, да заобикалят болезнените проблеми.
Другото, което е, че цялата журналистика изпадна в зависимост. Тя се комерсиализира. Публицистиката стана зависима. Не говоря само за съвестта на един или друг журналист. Цели медии, цели редакции са подчинени на едни по-големи финансови, властови или други такива качества. По този начин медиите се превръщат в част от машинката, която насочва пропагандата. Или по-скоро – превръща журналистиката в пропаганда в полза на една или друга заинтересована страна.
– Каква е Вашата оценка за политическата среда от 2020 година насам?
Политическата среда много се измени. И това е следствие от управлението на ГЕРБ и на Бойко Борисов. По негово време имахме едно автократично управление – на един човек, на една партия. Независимо, че уж в рамките на демокрацията се случваха нещата, всъщност всичко беше подчинено на това да се запазват позициите във властта.
В резултат на това безметежно управление – казвам така, защото там всички опити да се подложи на критика, нещо да се промени, бяха санкционирани навреме. Държавният апарат беше сменен с една мафиотска пирамидална структура. И чрез умело владеене на тази система, изграждаща една пирамида, в която всеки получава своето, върхушката най-отгоре се държеше в стабилност. Стабилност, защото всеки си знаеше своето и го вземаше. Така по-голямата част от участващите в тази пирамида бяха доволни, само че всичко това ставаше за сметка на държавата.
След като под натиска на протестите, външните сили и други се стигна до падането на това управление, изведнъж се оказва, че то е нанесло такива поражения на демократичната система, на многопартийната система, че е трудно да се създадат стабилни партии с ясен облик, със силно влияние.
Политическото пространство се парцелизира – отделни малки партийки, претенциите на един или друг кандидат за водач.
Виждате, че протестите, от които очаквахме да се роди някакво ново управление, стигнаха до това, че техните организатори дори не успяха по между си да се разберат. Единият казва „аз първи почнах протестите“, другият казва пък – „да, ама ние първи излязохме на улицата“, третите – „да, ама пък ние бяхме най-оригинални“ и т.н.
От тук нататък, ако не се случи някакъв срив, някакво силно сътресение, не виждам как могат да се променят нещата, защото няма натрупване. Няма база, на която може да се създаде една що годе обединена около някакви идеологически цели партия или коалиция. Това за сега изглежда обречено, защото дори и да се стигне, особено под засиления външен натиск в момента, до съставяне на някакво правителство, което временно ще стабилизира приемането на закони и т.н., то няма как да ражда продукция, която е насочена към интересите на всички граждани.
– С това, което казахте последно Вие отчасти отговорихте и на следващия ни въпрос, а именно: какво смятате, че е нужно, за да се сформира стабилно редовно правителство след предстоящите избори?
Аз намекнах, че трябва някакво сътресение.
Не приемам обаче идеята за президентско управление, защото то не е подходящо за малка страна като България, която няма и утвърдени демократични традиции. Ние сме заложили на парламентаризма и трябва да държим на него, но трябва да се стигне до един катарзис изцяло в до сега съществуващите партии. И този вътрешен катарзис (преди всички да се занимават с БСП, да я сочат с пръст) включва и изпокарване по между им, защото на изискванията отвън за прекратяване на порочните корупционни практики, те отговаряха с прикриване, със замазване. Правеха така да изглежда, че уж нещата са стабилни, за да не ни бъдат спрени средствата от ЕС.
Необходима е някаква промяна. Примерно, аз няколко пъти предлагах да се въведе т. нар. Гръцки модел. При него, партията или коалицията, която е имала най-висок резултат на изборите, получава бонус, за да може да управлява самостоятелно. Същото важи и за най-голямата опозиционна партия, която получава бонус, но по-малък, за да може да имаме силна опозиция. Това ще накара партиите да се обединят около някаква обща идея.
Във всяка развита демократична държава има два политически полюса. Има двупартийна политическа система, където партиите имат общи цели, а различията са само в начините за постигането на тези цели. Eдинствено това може да ни изведе на полоса, в която гласуването, въобще изборите, няма да се превръщат в такава драма или по-скоро имитация, а ще бъдат нещо нормално, без да изпадаме в каквито и да било кризи.
– Последният въпрос към Вас, Господин Гарелов, е малко личен и той е, дали имате бъдещи планове да се завърнете на телевизионния екран?
Късно ми е да се завръщам на телевизионния екран. Аз мога да участвам с някакъв коментар, когато ме поканят, но да правя програма на предаване и т.н. Мисля, че моят път в телевизионната журналистика съм го изминал вече.
– Надяваме се, да продължим да Ви виждаме и занапред. Благодарим Ви за този разговор.
