Редакция "Нова Варна"
Местим стрелките на часовниците и дните стават по-дълги – ново изследване предполага, че това влияе върху времето ни за лягане.
Настъпването на пролетта често предвещава добре дошла промяна след дългите, тежки зимни месеци. Дните стават по-топли, първите цветя започват да цъфтят и в много страни часовниците тиктакат напред към лятното часово време, за да удължат вечерите ни.
Но има една промяна, която вероятно ще бъде по-малко оценена, тъй като се придвижваме стабилно към лятото – започваме да спим по-малко.
Много от нас са запознати с борбата да съберат енергия, за да напуснат леглото сутрин през зимата, избирайки вместо това да натиснат бутона за отлагане на алармата за събуждане. И учените казват, че това не е изненадващо.
Нови изследвания показват, че хората се нуждаят от повече сън през тъмните зимни месеци, отколкото през лятото. Тази необходимост изглежда дори възниква при хора, живеещи в градовете, където се очаква изкуственото осветление да пречи на естественото влияние на дневната светлина върху нашите модели на сън.
„Нашето проучване показа, че дори докато живеят в градска среда, само с изкуствена светлина, хората [преживяват] сезонния сън“, казва Дитер Кунц, един от водещите автори на изследването и ръководител на клиниката по сън и хрономедицина в болница St Hedwig в Берлин, Германия. „Бих очаквал сезонните вариации да са много по-високи, [ако пациентите са живели] навън и са били изложени само на естествена светлина“, добавя той.
Предишни проучвания установяват, че излагането на изкуствена светлина преди лягане може да потисне секрецията на мелатонин. Това е хормонът, произвеждан от епифизната жлеза, който регулира нашия циркаден часовник, естествения цикъл сън-събуждане, който се повтаря на всеки 24 часа и ни кара да се чувстваме сънливи.
Но германското проучване, което използва подробни записи на съня на 188 пациенти, живеещи в градски условия и страдащи от нарушени модели на сън, установи, че дори когато са били изложени предимно на изкуствена светлина, участниците са имали сезонни вариации в REM съня, който е пряко свързан с нашия циркаден ритъм. Всъщност участниците са спали един час повече през декември, отколкото през юни. Техният сън с бързо движение на очите (REM), който е най-активният етап от съня, когато сънуваме и пулсът ни се ускорява, е бил с 30 минути по-дълъг през зимата, отколкото през лятото.
REM сънят се регулира от циркадния часовник, „така че фактът, че той върви успоредно със сезонността, има смисъл“, казва Кунц.
Но екипът на Кунц е изненадан да установи, че има и сезонни промени, когато става дума за сън с бавни вълни (SWS), известен също като дълбок сън. „Открихме специфични промени в REM съня и дълбокия сън, двата основни етапа на съня, през годината. Това беше напълно ново“, казва Кунц.
Сънят с бавни вълни се появява по време на последния етап на съня без бързо движение на очите (NREM). Това е, когато тялото възстановява тъканите, изгражда мускулите и укрепва имунната система. Сънят с бавни вълни оказва важно влияние и върху консолидирането на дългосрочната памет и обработката на новопридобитата информация. Бавният сън на участниците в проучването е бил с 30 минути по-кратък през септември, отколкото през февруари.
Сезонността на дълбокия сън „беше нещо, което не очаквахме“, казва Кунц. „[Тъй като] дълбокият сън не се ръководи от системата за циркадно време; това е хомеостатичен процес. [Това означава], че колкото по-дълго сте будни, от толкова по-дълбок сън ще имате нужда, за да възстановите енергията си.“
Кунц казва, че са необходими повече изследвания, за да се разбере, защо се нуждаем от по-малко дълбок сън през есента, отколкото през зимата. „Все още нямаме представа какво означава това функционално.“
Също така си струва да се отбележи, че проучването е проведено върху пациенти, страдащи от нарушения на съня, включително безсъние. Това налага необходимостта изследването да се повтори при здрава популация, за да се потвърди, че тези ефекти се наблюдават при всички.
Превод и редакция: Венета Николова
