По думите на заместник-министърът на труда и социалната политика Емил Мингов, над 140 хил. младежи не са заети и не участват в никакви форми на обучение.
Мингов отбеляза, че идва летният сезон и в ресторантьорството и хотелиерството няма кадри.
“Ние сме изправени пред нееднородна маса младежи, които не работят и не учат, посочи той и допълни, че една част са в уязвимо положение, включително от ромската общност, и друга част, които, въпреки всичко, не желаят да работят.“, добави още той.
По отношение на първата група, заместник-министърът каза, че в момента се разработва модел на центрове в самите ромски общности, където роми да говорят с младежите и да разберат какво може да ги активира и да разбият модела, при който работят нерегламентирано и взимат социални помощи. Мингов коментира, че при втората група безработни младежи има огромен проблем да се разбере защо не искат да работят и да учат. Той отбеляза, че според социологическо проучване България е на трето място след Гърция и Италия по брой младежи, които са издържани от родителите си до 35-годишна възраст. Те имат средствата, които им позволяват да съществуват, без да работят, отбеляза Мингов. Сега има кампания „Яко е да се работи“ с цел да им покажем, че има и друг начин, по който можеш да съществуваш, съобщи той.
„Един плочкаджия взима повече от министър-председател. Защо не искат да работят тази работа? Това трябва да го разберем“, коментира Емил Мингов. Може би не е престижно да си плочкаджия, допусна той, но добави, че това може да зависи и от начина, по който е представена дадена професия.
Заместник-министърът посочи, че в регистрите на бюрата по труда ежемесечно има около 16-17 хиляди безработни младежи, които очакват подкрепа за включване в обучение и заетост. Средният престой на младите хора в бюрата по труда е 3,2 месеца и е по-кратък в сравнение с другите възрастови групи, отбеляза той. Мингов съобщи, че през 2022 г. са успели да намерят работа на почти 20 хиляди младежи на първичния пазар на труда и почти 10 хиляди младежи са включени в програми за заетост, финасирани от държавния бюджет.
По публикацията работи: Велислава Велева