Проучвания сочат, че алкохолизмът в голяма част от случаите се дължи на наследственост. В по-малка степен зависи от личностни характеристики и социални фактори. Учени в САЩ проведоха проучване сред 10 000 човека и установиха, че синеоките хора са най-податливи на алкохолна зависимост.
Според статистиката предразположението към алкохолизъм в 60% от случаите се дължи на наследственост. В 25% личностните характеристики на човека, а в 15% социалните фактори. Някои проучвания сочат и това, че понякога склонността към алкохолизъм идва и от кръвната група.
Но това не е всичко – не толкова отдавна учените установиха, че зависимостта към алкохола може да бъде свързана с цвета на очите на човек, съобщава Здравето.
Американски учени проведоха проучване, в което взеха участие 10 хиляди души. В хода на работата учените анализираха данните на субектите и установиха, че хората със сини очи са най-податливи на алкохолна зависимост. Алкохолът е най-малко опасен за хората с кафяви очи. Като цяло експертите заключават, че колкото по-светъл е цветът на очите, толкова по-голяма е вероятността от развитие на пристрастяване.
Според експертите, работата е там, че гените, отговорни за цвета на очите, съвпадат с хромозомата, отговорна за гените, свързани със злоупотребата с алкохол.
„Нашите резултати предполагат една интригуваща възможност: цветът на очите може да бъде полезен при диагностицирането на алкохолна зависимост“, каза авторът на изследването Арвис Суловари.
Учените обаче подчертават, че това изследване е първото по рода си. Освен това експертите все още не могат да назоват със сигурност причината, поради която хората със светли очи са по-склонни към алкохолизъм.
Ще са необходими много повече тестове и изследвания, за да се разкрие потенциална връзка между цвета на очите и по-високите нива на алкохолна зависимост.
Изследователите планират да проведат допълнителни тестове, за да идентифицират връзките между културния произход на човека и неговия генетичен състав, за да нарисуват по-ясна картина защо хората са такива, каквито са.
По публикацията работи: Пламена Сутева