Редакция "Нова Варна"
Смъртта на дъщерята на Тодор Живков и до ден-днешен е обгърната в мистерия. Едно обаче е ясно, тя е един от хората, на които България в онзи период дължи изключителното развитие на културната дейност. Благодарение на Людмила Живкова и нейните идеи, варненци получават две емблематични и до днес сгради – Фестивалния и конгресен център, известен още като ФК и Спортна зала.
На 21 юли 1981 г. в София умира 39-годишната Людмила Живкова – български политик, член на Политбюро на ЦК на БКП, председател на Комитета за изкуство и култура, депутат в 7-ото и 8-ото Народно събрание, председател на Съвета на председателите на творческите съюзи и на Националния комплекс „Художествено творчество, културна дейност и средства за масова информация“.
По нейна инициатива са организирани честването на „1300 години България“ (1981), домакинството на България на Международната детска асамблея „Знаме на мира“ (1981) под егидата на ЮНЕСКО, построяването на комплекса „Камбаните“ край София, на Националния дворец на културата в София, както и откриването на десетки културни домове, библиотеки, музеи и галерии из цялата страна.
Автор е на книгите „Казанлъшката гробница“ (1974), „Четвероевангелието на цар Иван Александър“ (1976), „Англо-турските отношения“ (1971), „По законите на красотата“ (сборник от статии и изказвания на Живкова) и др.
Родената на 26 юли 1942 г. Людмила Живкова е и дъщеря на генералния секретар на ЦК на БКП Тодор Живков.
На 21 юли 1981 г. БТА съобщава:
Почина Людмила Живкова
Централният комитет на Българската комунистическа партия, Народното събрание, Министерският съвет и Националният съвет на Отечествения фронт с дълбока скръб и неизмерима болка съобщават, че на 21 юли тази година в 2 сутринта след кратко боледуване почина на 39-годишна възраст членът на Политбюро на ЦК на БКП и председател на Комитета за култура, народният представител, беззаветно вярната дъщеря на партията и народа Людмила Тодорова Живкова.
Преждевременната смърт изтръгна от нашите редици една от най изтъкнатите политически личности, видна деятелка на българската социалистическа култура, пламенна патриотка и интернационалистка, посветила целия си кипящ млад живот за тържеството на комунистическия идеал.
Людмила Живкова е родена на 26 юли 1942 г. в София, Член е на ДКМС от 1960 г., а на БКП от 1967 г. През 1965 г. завършва Софийския университет „Климент Охридски“.
Работи като старши научен сътрудник в Института по балканистика при БАН. Специализира История на изкуството в Московския университет.
Нейното научно-изследователско дело обхваща редица монографии, студии и статии, издадени у нас и в чужбина, които са оригинален принос в областта на историята, изкуството и културата. Тя е кандидат на историческите науки, удостоена е със званието „Заслужил деятел на културата“.
В бюлетина „Вътрешна информация“ на БТА е публикувано и заключението на Медицинската комисия:
София, 22 юли 1981 г. /БТА/ Заключение на Медицинската комисия във връзка със смъртта на другарката Людмила Тодорова Живкова, член на Политбюро на ЦК на БКП и председател на Комитета за култура.
В последно време в резултат на голямо пренапрежение здравословното състояние на другарката Людмила Живкова се влоши. Предприетите мерки за възстановяване на здравето ѝ доведоха до бързо подобряване. На 20 юли1981 г. обаче състоянието ѝ отново рязко се влоши в резултат на внезапно настъпил мозъчен кръвоизлив и последвали тежки необратими разстройства на дишането и кръвообращението. Смъртта настъпи в 2 часа на 21.07.1981 г.
Комисия: акад. проф. д-р Атанас Малеев -първи заместник-министър на народното здраве и председател на Медицинската академия; проф. д-р Йонко Белоев, директор на Правителствена обединена болница; проф. д-р Йордан Йорданов -д.м.н. ръководител на Центъра за борба с острата дихателна недостатъчност при Медицинска академия; проф. д-р Сивчо Сивчев, патологоанатом.
Статия във в. „Фигаро“ за Людмила Живкова
Париж, 26 октомври 1981 г. /Кор. на БТА В. Митев/ Под заглавие „Завръщане от България“ в. „Фигаро“ помества в днешния си брой следната статия на големия френски философ и литератор проф. Жан Гитон от Френската академия:
„Президентът на Народна република България ме беше поканил да посетя неговата страна по молба на дъщеря му Людмила Живкова, министър на културата. Тази привилегирована жена, която направи толкова много, за да отвори България за западния хуманизъм, почина на 21 юли на 39 години. Тя се беше запознала с мен чрез статиите ми във вестник „Фигаро“. Тя вярваше, че е прозряла хармония между „свободната вяра“ и един просветен марксизъм, така че отидох при нея с почитание. Искам да изразя тук онова, което ѝ дължа: надеждата за духовна връзка между Изтока и Запада, която да бъде фактор за укрепване на мира.
На пръв поглед България, която е била толкова дълго окупирана от турците и два пъти е освобождавана от руснаците – 1878 г. и после през 1945 г., създава впечатление за нация, изпълнена с надежда чрез труда си, сериозността, сдържаността, колективния си живот – нещо като всеобщо благоденствие. Всичко това е изградено на базата на официалния атеизъм, върху една философия, ориентирана към човека, към вярата в един безкраен прогрес и без отвъдно.
Но, разговаряйки с „върховете“, смесвайки се с народа, слушайки в църквите, долових една скрита душевност, древна и нова. Именно в тази област, струва ми се, дейността на г-жа Людмила Живкова е забележително необратима. Както всяка култура – от времето на пирамидите до катедралите – се изразява в архитектурата, така и Людмила Живкова издълба в белия български камък символите на новото, способни да просвещават мълчаливо масите. Един от тях представлява огромна сграда, най-големият Дворец на културата, който съществува в Европа /построен впрочем от французин/. Не знам дали е достатъчно един храм да бъде изграден, за да се засели в него някой бог и дали това бляскаво великолепие, посветено на словото и пламъка, ще даде началото на истинска народна култура. Винаги обаче е добре да се предвижда, т. е. да се вярва. По-вълнуващ е паметникът на мира, посветен на всички деца по света. Представете си едно хълмче срещу София, нещо като висока кула, от която звънят камбани, наоколо в полукръг – ниши с толкова камбани, колкото са нациите в света, и всяка камбана е изработена и подарена от съответната нация. Вижте децата, които, седнали върху раменете на бащите си, се приближават до камбаните и те зазвъняват дълго, всяка на своя глас. Замисълът на г-жа Живкова /сроден на замисъла на мистичната Марта Робен/ е, че един ден мирът би трябвало да се роди от чистата молитва на всички деца по света.
В тази земя на траките, която е била земя и на Орфей, това, което ме порази, без да ме изненада, е поетичният порив в неговите три форми: лирична, епична и драматична. Не може да се забрави фактът, че през 863 г. двама монаси, братята Кирил и Методий, са дали на тази страна онова, което никоя друга страна не е получила като дар за развитието на своята литература – азбуката. Тази азбука, кирилицата, която произхожда от гръцката и я допълва, става азбука на Русия. Монасите пожелали славяните да четат Евангелието и то да остане дълбоко в паметта им. Забелязах, че сегашните политически ръководители, които са положителни личности, без илюзии, често освен това са и възхитителни поети, сякаш двете дейности – творческата и държавническата – произлизат от един източник.“
По публикацията работи: Венета Николова
