Редакция "Нова Варна"
Учени от Холандия доказаха съвсем убедително, че проблемът със замърсяването на океаните с пластмаса е много по-малък, отколкото някой е смятал.
Тяхното изследване подчертава редица добри новини: първата е, че абстрактното научно моделиране може да бъде не просто погрешно, а напълно погрешно, а втората е, че организациите, които днес извличат боклука от океаните и реките, не просто косят игрище за голф с нокторезачки: те правят значителна промяна в тези екосистеми.
Оценките за количеството пластмаса, попаднало в океаните през последните 20 години, варират от 50 до 300 милиона тона, но действителното количество вероятно е около 3,2 милиона тона.
20 000 измервания, описани като „надеждни“, са послужили за основа на изчисленията на океанолога Майкъл Каандорп и неговия екип, като акцентите са, че реките внасят много по-малко пластмаса в океаните, отколкото се смяташе досега, и че микропластмасата е значително по-малък процент от пластмасовите отпадъци.
Големите изследвания за количеството пластмаса, попадаща в океаните, се основават на това колко пластмаса е произведена, колко е рециклирана, колко е погребана или изгорена и колко липсва.
Въз основа на тези данни екологичните организации смятат, че всяка година в океаните попадат 10 млн. тона, повечето от които идват чрез речните системи. Въпреки това Каандорп подчертава, че неотчетената пластмаса никога не е била отчитана и е погрешно просто да се предполага, че всяко парче се озовава в океана.
По-конкретно, изследванията им показват, че голяма част от пластмасата не попада във водните системи, а от количеството, което попада, много повече, отколкото се смяташе досега, остава в капана на речните системи.
По публикацията работи: Александра Крумова
