Tortoise Rescue Centre / Спасителен Център за костенурки се свързаха с медия „Нова Варна“, за да споделят за трудностите, през които преминава спасителният център за костенурки. Фондацията, която се явява единствена по рода си в страната и третата най-голяма в Европа, е поставена под заплаха от изчезване поради недостатъчно финансиране. Преди дни Бургаският Окръжен Съд е взел решение да остави организацията без управление
Ето какво сподели организацията по темата:
„ЩЕ ПРОДЪЛЖИ ЛИ ДА СЪЩЕСТВУВА ЦЕНТЪРА ЗА КОСТЕНУРКИ?
Днес Бургаският Окръжен Съд реши да остави без управление Фондация „Геа Челониа“ – фондацията, управляваща Спасителния център за костенурки – важен за нашата страна като институция, помагаща на тези редки и изчезващи животни да оцеляват, единствен доколкото ми е известно в момента в страната и третият в Европа. Да, нашата страна си има свой консервационен център за костенурки, който е и един от трите в Европа. Фондация „Геа Челониа“ получи официално разрешение от Министерството на околната среда и водите да извършва всякакви дейности с костенурки с цел опазването им, а Центърът за костенурки бе официално одобрен да функционира като спасителен център. Той просъществува 16 години, благодарение на отдадеността, усилията, познанията, упоритостта и изключителната любов на неговия създател и учредител на фондацията – Иво Иванчев. На костенурките Иво посвети целия си живот и всички, които го познаваха знаят, че му бяха като собствени деца.
До днес през него са преминали над 6000 успешно излекувани и освободени обратно в природата костенурки и стотици бебета, излюпени в него се радват на свободата си. Сега, когато Иво вече го няма сред нас, фондацията остана без управление и тъй като беше създадена в частна полза и едноличен неин управител бе Иво, единствените които имат право да я унаследят и управляват съгласно устава и са неговите деца. Малолетни обаче. Молбата ми за управление на фондацията като тяхна майка до навършване на тяхното пълнолетие беше отхвърлена и съдбата на десетките костенурки, настанени в него остава неясна. Правната система не се интересува от досадни подробности. Това, че изградихме рамо до рамо костенурковия център, че сами покривахме разходите по приемане, лечение и освобождадане на болни и ранени костенурки дълги години преди да намерим финансиране да го издържаме, че отделяхме много време и обич остава далеч зад пределите на членовете и алинеите на документите.
Едва ли има значение, че избрахме своя дом в село Баня заради костенурките и го споделяхме заедно с тях през всички тези години. Едва ли има значение и това, че избрахме децата ни да растат сред тях и да бъдат закърмени с принципите на опазване на всяка частичка от природната среда. Съдът не се занимава с природозащитната значимост на този център, нито с желанието ни сухоземните костенурки да просъществуват и за идните поколения. Да, законът ги защитава, но в същото време осъжда на смърт десетки от тях – постоянни обитатели на Центъра, негодни да живеят отново в природата. Не директно разбира се, но те разчитат на мен – единствения човек, който остава, който е подготвен и има желание да продължи делото на Иво. Как аз да се погрижа за тях, след като закона ми го забранява? И какво ще стане с всички тези животни?“