Редакция "Нова Варна"
В продължение на близо век, от 1927 до 2023 година, романът „Под игото“ трайно присъства в историята на Варненския театър с постановки на режисьорите Иван Янев, Стоян Бъчваров, Николай Фол, Станчо Станчев и Бина Харалампиева. Предпремиерният спектакъл на „Под игото“ в ДТ „Стоян Бъчваров“, ще се състои на 19 септември. Премиерният спектакъл е обявен за 21 септември. Постановката ще се играе на Основна сцена, Варна
ПЪРВА ПОСТАНОВКА 1927 г.
В сезон 1927/28, само няколко години след като се основава Варненският театър (1921), директорът и режисьор Иван Янев, един от основателите на Съюза на артистите в България, поставя за пръв път „Под игото“ – пиеса в 7 драматични картини от Иван Вазов“. Историческата справка с Летописа за 100-годишния юбилей на Варненския драматичен театър (1921-2021), съставител Никола Вандов, сочи още, че самият режисьор играе ролята на Чорбаджи Марко, а неговата съпруга и също известна за времето актриса Александра Янева се превъплъщава в образа на Рада Госпожина. След премиерата на 14.03.1928 г., „Под игото“ достига 25 представления.
ВТОРА ПОСТАНОВКА 1933 г.
Втората постановка следва в сезон 1933/34, с премиера през октомври 1933 г. Дело на основателя на Варненския театър, големия български актьор и режисьор Стоян Бъчваров, тя разглежда „Под игото“ – историческа пиеса в 9 картини“. В състава се забелязват имената на актьори, които ще напишат златни страници в историята. Наред с Иван Янев, който този път изпълнява ролята на Боримечката, Цено Кандов е Чорбаджи Марко, а сподвижникът на Стоян Бъчваров и родоначалник на 3 поколения именити варненски актьори Христо Динев играе Д-р Соколов. Като най-малкото дете на Чорбаджи Марко на сцената излиза дъщерята на Христо Динев, бъдещата народна артистка Катя Динева.
ТРЕТА ПОСТАНОВКА 1942 г.
В сезон 1942/43 известният режисьор, драматург, общественик и също директор на Варненския театър, Николай Фол, прави нова сценична версия на „Под игото“ в 7 картини. Той работи с художниците Стефан Гадуларов и Власи Лингорски, кани композитора Светослав Обретенов да напише музиката. Сред актьорите отново срещаме познати имена: Цено Кандов изпълнява ролята на Чорбаджи Марко, Иван Янев е Чорбаджи Юрдан, Александра Янева е Рада Госпожина, Христо Динев е Кандов. Любопитно е, че на художника Стефан Гадуларов е поверена ролята на Д-р Соколов. Участват още актьори, които трайно свързват името си с Варненския театър като Венета Славчева, която пресъздава тук образа на Кака Гинка, Преслав Петров, който играе Викентий, Лили Бербатева е Марийка, Веса Пуховска е Цаневица и т.н. С премиерата на „Под игото“ на 10.10.1942 г. се открива новият сезон 1942/43. Спектакълът е игран 38 пъти. Това е и първата постановка в историята на Варненския народен театър, който съгласно новия Закон за театрите от 1942 г. става държавен институт.
ЧЕТВЪРТА ПОСТАНОВКА 1948 г.
В сезон 1948/49 варненци гледат „Под игото“ – драма в 8 картини от Иван Вазов“, с режисьор Иван Иванов, художник Владимир Мисин и художник-изпълнител Власи Лингорски. В интересния актьорски състав личат имената на такива забележителни варненски актьори като Идеал Петров – Чорбаджи Марко и Христо Динев – Отец Йеротей. Д-р Соколов изпълнява Георги Кулев, Огнянов – Йордан Спасов, Мичо Бейзадето е Михаил Богданов, Кака Гинка – Веса Гачева. С премиерата на „Под игото“ се открива новият сезон 1948/49. Пиесата е играна 22 пъти.
ПЕТА ПОСТАНОВКА 1978 г.
Сезон 1977/78 поднася петата поред трактовка на „Под игото“, със заглавие „Пиянството на един народ“. Драматизацията в 2 части разработват драматурзите Сия Папазова и Злати Златев, заедно с режисьора на постановката, Станчо Станчев – знаковият творец, оформил облика на Варненския театър за няколко десетилетия. Художник е Кина Петрова, композитор – Георги Занев. В интересния прочит на тази постановка, посветена на 100-годишнината от Освобождението на България от османско владичество, с премиера на 14.01.1978 г., са включени близо 70 роли. Добавени са и нови, неприсъстващи в романа роли на Режисьор и Актьори. Михаил Мутафов играе ролята на Бойчо Огнянов, Траян Янков – на Д-р Соколов. Дафинка Данаилова пресъздава Рада Госпожина, Христо Христов – Кириак Стефчов, Сава Георгиев – Фратю. Чорбаджи Марко е Яким Михов, Мичо Бейзадето – Евгений Бакалов, Кандов – Георги Велчовски, Сестра Рипсимия – Стефка Симеонова, Марийка – Нели Вълканова, Сестра Серафима – Теодора Михайлова, Хаджи Ровоама – Мария Славчева, Дона Йордановица – Мара Спасова, Кака Гинка – Грациела Бъчварова, Поп Ставри – Илия Пенев, Безпортев – Георги Михов, Димитър Хаджиянев – Отец Йеротей и т.н. На 1.07.1978 г. спектакълът „Пиянството на един народ“ е игран на V национален преглед на българската драма и театър „Поглед към вековете“ във Велико Търново, където Илия Пенев получава награда за актьорско майсторство, а Иван Нанев – специалната награда.
ШЕСТА ПОСТАНОВКА 2023 г.
45 години по-късно, в сезон 2023/24 екипът на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ отново посяга към любимия български роман „Под игото“. За постановката са поканени изтъкнатите театрални творци: Бина Харалампиева – режисьор, Юрий Дачев – драматургичен вариант, Свила Величкова – сценограф и костюмограф и Асен Аврамов – композитор. Това е екипът на „Тютюн“, създал във Варна първата българска театрална адаптация по литературния оригинал на Димитър Димов, която се превърна в най-търсеното и обичано представление в най-новата история на Варненския театър. Очакванията са, че сега ще се случи същото и с „Под игото“. В актьорския състав са привлечени гостите Богдан Бухалов – Бойчо Огнянов и Иван Юруков – Д-р Соколов, Стоян Радев е Кириак Стефчов, Христина Джурова – Рада Госпожина, Веселина Михалкова – Кака Гинка, Николай Божков – Боримечката, Константин Соколов – Колчо Слепеца, Пламен Димитров – Чорбаджи Марко, Свилен Стоянов – Чорбаджи Юрдан, Валентин Митев – Чорбаджи Мичо Бейзадето, Николай Кенаров – Хаджи Смион, Даниела Викторова – Хаджи Ровоама, Недялко Стефанов – Кандов, Симеон Лютаков – Г-н Фратю, Габриела Боева (гост) – Лалка, Гергана Арнаудова – Стайка. Деца: Кристияна Иванова, Виктория Петрова, Мария Йорданова, Антония Душева, Симона Костадинова, Стефания Стоянова, Дария Вълчева.
По публикацията работи: Пламена Сутева
