Още през 80-те години на миналия век учени откриват мистериозни петната близо до центъра на Земята, като едното от петната се намира под континента Африка, а другото под Тихия океан. Въпросните петна са с необичаен състав и неизвестен произход и се превръщат в истинска главоблъсканица за учените повече от 20 години.
Според ново проучване всъщност тези петна са останки от малка древна планета, която се е сблъскала със Земята преди цели 4,6 милиарда години. Смята се, че от отломките на този удар е била създадена и Луната. Тази планета, наречена Тея, се предполага, че е била с размерите на Марс. Но странното е, че никакви следи от нея на са откривани в астероидния пояс в Слънчева система.
Според ново проучване по-голямата част от древната планета Тея е била погълната от Земята, като именно при това събитие са се образували и мистериозните петна. Остатъчните отломки от удара пък са се обединили в Луната, която днес украсява нашето нощно небе и влияе на множество процеси.
Теорията, наречена „Хипотеза за гигантски удар“, обяснява много основни характеристики на Луната и Земята.
Но една явна мистерия в центъра на тази хипотеза е останала: Какво се е случило с Тея? Преките доказателства за съществуването му остават неуловими. В Слънчевата система не са открити остатъчни фрагменти от планетата. И много учени предположиха, че всички останки, оставени от Тея на Земята, са се смесили в огнения котел на вътрешността на нашата планета.
Нова теория обаче предполага, че останките от древната планета остават частично непокътнати, заровени дълбоко под краката ни.
Разтопените плочи на Тея може да са се вградили в мантията на Земята след удара, преди да се втвърдят, оставяйки части от материала на древната планета да почиват над ядрото на Земята на около 1800 мили (около 2900 километра) под повърхността, според проучване, публикувано в сряда в списание Nature.
„Масивните петна в Земята – дълбоко под краката ни, са извънземни. Земята не само има „петна“, Земята има извънземни петна!“, коментират учените. Всяко петно е два пъти по-голямо от Луната.
Превод и редакция: Пламена Сутева