Пламена Сутева
Днес в студиото на медия „Нова Варна“ сме поканили Петър Клисаров, който е председател на партия „Пряка Демокрация“. Той е автор на множество книги, като сред тях са „Игрите на властта“, „Пряката Демокрация – ключът за реформа“, „Огледало на протестите“ и други. Днес е при нас по повод негови срещи с граждани из цялата страна, по време на които отговаря на техни въпроси.
Срещата във Варна ще бъде на 11 април от 18:30 часа във Фестивален и конгресен център, булевард „Сливница“ 2, зала Пресцентър.
Бихте ли разказали малко повече за тези срещи?
Да, разбира се. Ние от 6 месеца обикаляме България, срещаме се с различни хора и техните проблеми. Надявам се утре да видим хора, които имат въпроси за новия политически модел.
Тези срещи се записват и се публикуват в интернет. Ние, като партия държим на личния контакт и пряката комуникация с хората, защото те са най-важни. Искам да ви разкажа една интересна история:
Набързо питат първата жена в Народното събрание на Ирак „Как така имахте успех да ви изберат?“. И тя отговаря „Пия си чая без захар“. Журналистът се учудва. „Какво означава това, избрали са ви за народен представител, защото си пиете чая без захар?“. Тя отговаря „Вижте, аз влизам в 30 къщи на ден, за да се виждам с хората. В момента, в който седна да ги питам, какви са им проблемите, какво правят и те ми сервират чай. Ако всеки един ми сложи по една бучка захар, това са 30 бучки захар на ден. Затова си пия чая без захар“.
Но тук е поуката, че трябва да можеш да се виждаш с хората и да говориш с тях, а не само зад компютъра, през интернет, през разните приложения, TikTok и други.
Трябва да идеш на място и да видиш хората. За съжаление, виждаме една много голяма част озлобени, бедни, излъгани хора, агресивни, но да речем, че това са едни 20%. Останалите са интелигентни, питащи и търсещи.
Т.е. основно идват над 45-годишни хора на тези срещи, но се оказа, примерно, че в Свищов, в Пазарджик, в Пловдив имаше хора между 25 и 35 г., и то голяма група хора, което е всъщност, надеждата и се обръщам към който гледа, заповядайте, защото 30-годишните ще имат едни 10 години на подготовка. Ние внедрихме проекта „Демокрация“ и новия модел, но когато ние излезем след 10 години от управлението, те да дойдат, за да поемат нещата. Т.е. те от сега трябва да почнат да се интересуват от това, което правим и което те ще правят след едни 10 години, когато станат на по 45-50 години.
Как всъщност се зароди идеята за създаването на политическата формация „Пряка Демокрация“?
Аз съм се занимавал много дейно с бизнес. В един момент осъзнах, че с бизнеса можеш да правиш много пари, но има и други начини да правиш още повече пари, без да имаш главоболията на бизнеса. Това е консултантската дейност.
През 2005 г. сформирахме партия „Реформа“. Когато Реформаторският блок заимства името, ние прекръстихме партията на „Пряка Демокрация“.
Осъзнахме, че всъщност не може три поколения политици, тогава бяха три, сега вече са четири, да идват всичките с лоши намерения. Все някой трябва да е дошъл с добри намерения. Но всички излизат мразени от хората, без да са свършили работа, и много богати.
Тогава разбрахме, че трябва да се смени системата. Не са виновни хората. Защото добри хора попадат в тази система, но излизат мразени, оплюти и много богати.
Т.е. нещо не е наред със система. Затова седнахме и в продължение на 5 години писахме платформата, която стана 300 страници, където сме развили този нов политически модел, който решава проблемите на представителната демокрация.
Когато избереш някой, ти го избираш заради неговите обещания, какво ще прави, когато влезне да управлява. Само, че когато влезне за 4 години вътре, вие нямате никакъв механизъм да му кажете „Вие ни обещахте 1, 2, 3, 4, не правите 2 и 3. Ако не го направите, аз ще си оттегля гласа от вас“. Т.е. в новия модел ние даваме тази възможност политици, не само, но и администратори, които работят в администрацията, да могат да бъдат по време на този 4-годишен мандат отзовавани, ако не си вършат работата.
И добавяме нулевата толерантност към корупция, некадърност или неизпълнение на обещания. Веднъж човек отзован по този начин, да не може да се кандидатира на публична длъжност до края на живота си. И тука идва пряката демокрация.
Веднага в партията казаха да, да, ама това е много тежко до края на живота да ги накажем тия хора. Ето пряката демокрация.
Питаме хората и хората решават. 10 години ли да е, 15 ли да е, 5 ли да е, или да е до края на живота. Защото много хора питат, добре, но вие говорите, че хората ще решават нещата, а вие предлагате всичко в най-малкия детайл, който ще правите.
Точно така е. Трябва умните, можещите, визионерите, надарените, те да предлагат и да движат. И движейки това, за което сме предложили и сме избрани, вие да имате контрола да ни кажете това дотук, това не е добре, спрете го, това го развивате в тази посока. Тоест вие получавате контрол.
Знаете, че през лятото ни предстоят два вота – за предсрочни парламентарни избори и за Европейския парламент. Ще вземете ли участие?
Да, ще участваме и на двете, явяваме се самостоятелно. При нас принципът е от всеки град да се излъчи човек, който да бъде познат на съответния град. Т.е. не искаме да спускаме от София парашутисти в градовете.
Иван Казаков е представител на „Пряка Демокрация“ за Варна. Той ще бъде водач на листата за Варна. За европейските избори ще съм аз водач на листата.
Опитваме се в европейската листа да вкараме личности, които, ако генерират по 20-30 хиляди гласа, самостоятелно няма да влязат.. Без те да са партии, неоцветени и без да отговарят на партията и да зависят от нея. Хора, които обществото познават какво говорят, как се държат, какви са им позициите.
И да речем, ако ние все пак съберем 10 такива души, единия да вземе 10 хиляди гласа, един 30, един 40, ние да вземем 40-50. Никой от нас поотделно не може да влезне. Защото при 30% активност ни трябват 120 хиляди гласа.
Но водачът влиза, защото като събереш тези всички да минем 120 хиляди, водачът влиза. Изключително важно е да влезнем в Европейския парламент по няколко причини. Първо искаме да поставим условия, че ние не искаме федерален Европейски съюз, не искаме обединени европейски щати по този модел, искаме Европа на суверенните държави.
Но с една външна обща граница и вътре движение на пари, стоки и хора свободно. Да няма комисия, която да ни налага условия и то комисия, която никой не избира. Европейският съюз да се управлява от министър-председателите на членките.
Да не се приемат нови държави по политически причини, а само когато стигнат средноевропейско ниво на икономиката. Тук много хора ще подскочат. Когато стана референдума за еврото, ние бяхме против, но ние казахме следното.
Нека да направим референдум, че отлагаме влизането на еврото с 7 или с 10 години. Нищо повече. И отговорът е „да“.
Ние, не може да взимаме решения за след 10 години какво да се случва. Защото след 10 години ще дойдат младите, новите. Вие ще дойдете. Ние, не може да взимаме тези решения от ваше име.
Преди малко заговорихте и за активността на гласоподавателите, за младите хора. Бих искала да ви попитам, защо според Вас толкова малко хора гласуват?
Отговорът е много прост. Ако 30% гласуват в България, значи, че 70% не са съгласни с управлението.
Също това важи за Европа. Европейската активност е около 30%. Което означава, че 70% от европейците не са съгласни с този модел, който имаме.
Да се върнем малко и към България. Какво е Вашето мнение за новите промени в Конституцията, които за малко да вкарат България в конституционна криза?
Много набързо, с неясни цели, очевидно правени от Христо Иванов, очевидно изисквани от соросоидните организации.
Друга важна тема е и туризмът, понеже сме на прага на летния сезон. Каква е вашата визия за развитието на туризма в България?
В платформата нашите основни точки, освен новия модел на управление, която можете да намерите на klisarov.eu или на партийния канал, имаме и стратегически програми, социални и икономически. Другите най-силни наши точки са образованието и здравеопазването. Туризмът ни е третата по развитие и важност в това какво да правим.
Ние смятаме, че туризмът трябва да бъде организиран. Ние сме държава, която може да е равна и в един момент по-посещавана дори от Рим и от Атина. Защото имаме същото количество антики и места, където тези неща могат да се показват.
Но нямаме достъп до тях. Нямаме каталози, цветни, хубави, луксозни на 30 езика. Нямаме политика на държавата, която да развива този туризъм.
Тоест този туризъм за нас е много важен. Аз знам какво ме питате. Вие сте на брега на морето и естествено се интересувате от туризма, който е свързан с Черно море, но той не е единственият туризъм.
България по времето на Тодор Живков е имала планове за 24 ски курорта. Ние сега имаме само 4. Тук се задава въпросът защо документите са в собствениците на Банско и защо тези места не се развиват.
Друго нещо. Имаш един път летен сезон, имаш един път зимен сезон за ските. Казах ви, от 4 може да отидем на 24 курорта.
За да може това нещо да се развива, ние трябва да имаме ядрена централа с евтин ток. За да можеш да кажеш на ски курортите „Искам оръдията ви да бълват сняг 24 часа, токът ви е почти без пари. Искам да имате осветление“.
На хотелите да им кажеш, че и като сте хотели, свързани с туризма, ще плащате ток на половина, а не на свободния пазар по четири. Защото това е политика на държавата. Това е свързано с Европейския съюз.
Вашият въпрос е свързан с вашия сезон тук на града. А е много, много, много по-голям.
Знаем, че доста от селата в България са обезлюдени. Каква е Вашата визия за възраждането на българското село?
Нашата визия за възраждането на българското село е малко по-различна. Тя не е свързана със селския туризъм, да идеш да ядеш и да пиеш, и да си сред природата, което по никакъв начин не казвам, че е лошо.
Нашата визия е да се инвестират пари в селища, които са свързани с земеделие и животновъдство. Имаме програма, затова я нарекох, стратегическа програма, в която мислим, че за 4-годишен мандат може да построим 70 селища – някои на зелено, някои на съществуващо място, да са с еднофамилни къщи, с големи дворове, в тези селища да има обзаведени лекарски и зъболекарски кабинети, да има детска градина, да има училище, да има пречиствателна станция, всички други неща, които се необходими за една инфраструктура на града. Гаражи, където да имаш селскостопанската техника или заводи за животновъдството и пасищата до тях.
Чуйте целият разговор тук:
