Редакция "Нова Варна"
Утре, на 18 август църквата отбелязва голям празник – Успение на Свети Иван Рилски, който е български светец и се счита за покротител на българите и миньорите. На този ден православната църква почита паметта на Светите Мъченици Флор и Лавър.
Биографичните сведения за Иван Рилски в житията са много оскъдни. Той се е родил в заможно семейство от село Скрино (за първи път се споменава в документи през 1347 г.) близо до град Средец (дн. София). От детството се отличавал с благочестие и целомъдрие. Той бил пастир. Отнасял се с уважение и всеотдайност към родителите си, след чиято смърт по неизвестна причина той започнал да бъде преследван от съселяните си (жителите на Скрино и днес се наричат в българския фолклор „свети пратеници”).
На 25 (или 20) години, след като решил да стане монах, Иван Рилски раздал имуществото си на бедните и тайно отишъл в един от близките манастири, където поел монашески обети. Скоро той напуснал манастира и се заселил в колиба на висока пустинна планина, където често бил подлаган на демонични изкушения. Поради атаки на разбойници, той бил принуден да напусне и след това дълго се китал по река Струма.
Заселил се в Рила планина в кухо дърво в местността Голец, а след това в пещера на хълма Въртеп. Там го открил млад мъж (според Житието на Търновския патриарх Евтимий, племенник на Иван Рилски) Лука, който също искал да стане отшелник. Когато младежът бил ухапан от змия, по молитвата на Ивн Рилски тя се превърнала в камък, който по-късно станал лечебен. Според Патриарх Евтимий, след 12 години живот там, Иван Рилски отишъл навътре в планината и живял 7 години и 4 месеца на скала, висока 40 сажена (около 80 м). Към този период Георги Скилица започнал да разпространява славата на светеца. Когато овчарите го намерили, той извършил няколко изцеления и станал известен в България.
Житието съобщава, че цар Петър и Иван Рилски са си писали писма, Патриарх Евтимий дори цитира съдържанието на 2 от тях, но съществуването на тази кореспонденция е по-скоро агиографска легенда, отколкото исторически факт.
Изворите съобщават различн информация за ролята на Иван Рилски в основаването на Рилския манастир. Според един от източниците Светецът се трудил сам и се срещал само с хора, които го молели за изцеление. Георги Скилица съобщава за последователи на светеца, които построили около пещерата му килии и манастир, но последните 12 години от живота си подвижникът прекарал в уединение.
Достигнал дълбока старост и усещайки приближаването на смъртта си, Иван Рилски събрал учениците си, дал им инструкции, легнал на земята и умря. Анонимното житие пояснява, че вестта за близката кончина на светеца е съобщена от Св. Йоан Кръстител и че Иван Рилски предал духа си на Господа, след като бяла пчела долетяла в устата му. 18 август е денят на смъртта му. Светецът е бил погребан в Рила планина на място, където до момента на откриването му от хората, изпратени от цар Петър, са идвали само животни. Според Георги Скилица Иван Рилски бил погребан от своите ученици след 40 дни, но през цялото това време тялото му било нетленно, излъчвало благоухание и дарявало изцеление.
