Редакция "Нова Варна"
Утре е голям църковен празник. На 20 декември православната църква почита паметта на свещеномъченик Игнатий Богоносец. На празника, известен като Игнажден, се спазват редица традиции и обичаи. Ето какви са традициите, поверията и обичаите, свързани с големия празник:
Основният обичай е известен като полазване. Народът вярва, че първият човек, който влезе в дома, показва каква ще е годината за семейството. Този човек се нарича сполазник. Ако той е добър и смирен, това означава, че годината ще е успешна и благодатна за семейството. Ако човекът е беден или болен, това е лоша поличба за дома.
На Игнажден Коледните пости продължават, въпреки че трапезата е празнична. На нея се сервират само постни ястия. От този ден постът става най-строг. Вярващите започват да се молят още по-усилено с цел пречистване на душата за посрещане на предстоящия светъл празник – Рождество Христово.
По време на празничната вечеря не трябва да се става от трапезата – вярва се, че в противен случай кокошките няма да мътят през годината. Също така не трябва да се шие – вярва се, че неспазването на тази забрана ще доведе до заплитане на червата на кокошките и те няма да снасят яйца през годината.
На този ден бременните жени не трябва да се преуморяват и да работят, ако искат раждането им да е леко.
На празника Игнажден започва приготвянето на коледните колаци. Първият от тях се прави във формата на кръст и се оставя у дома, за да го предпазва от зли очи и недоброжелатели. Традицията повелява да се направят толкова коледни колаци, колкото са членовете на семейството.
На този ден се извършват и важни гадания за времето. Ако има снеговалеж – снеговалежите ще продължат до Нова година. Колкото повече сняг има по дърветата, толкова по-богата ще бъде реколтата през следващата година.
Ако на Игнажден вали дъжд, това означава, че до Коледа няма да има слана. Ясното време на този ден вещае суша през април.
В този ден е забранено да убивате паяци. Народът вярва, че ако убиете паяк на Игнажден, ще си навлечете неприятности.
Трапезата за Игнажден, подобно на всяка обредна трапеза за християнските и народните празници, е богата на ястия със символично значение. На нея задължително присъстват:
Колачета за всеки на празничната трапеза. Домакинята ги омесва и украсява с плетеница, чието значение като символ е свързано с обичта и разбирателството между мъжа и жената в семейството.
Постни ястия със зеленчуци, подобни на тези, които традиционно присъстват на обредната трапеза на Бъдни вечер – картофи, праз, зеле, но без боб, чието място на трапезата за Бъдни вечер е почетно, но не се приготвя за Игнажден, защото го свързват с градушката. Земята изхранвала семействата и децата им и те се страхували от ледените късове, изпратени от небето, застрашаващи поминъка им за годината, храната на масата. Вижте как да приготвите някои от обредните хлябове за масата тук;
На мястото на боба в обредната трапеза за деня на свети Игнатий Богоносец се поднася булгур.
За обредната трапеза се предвиждат орехи и мед, които имат огромно значение като символи сред поднасяните ястия – орехите са, за да са здрави всички, а медът е, за да е сладка годината.
Туршията – незаменима за всяка българска изба – също е част от трапезата на Игнажден. Само не пропускайте да я опитате, ако е от новата, за да се уверите, че е ферментирала и готова за масата.
Постни сармички – зелеви или лозови, пълнени с ориз и стафиди чушки са подходящо ястие за обредната трапеза. Дали ще ги приготвите с ориз, или с булгур, със зелеви листа, или с лозов е по ваш избор.
