Редакция "Нова Варна"
Българските учители от година на година стават все по-неграмотни. Хората, които трябва да обучават подрастващите на четмо и писмо, правят елементарни правописни грешки и нямат никаква правоговорна култура. Те не знаят дори как се произнася правилно една от най-често използваните в техния речник дума – „училища”. Този процес на опростачване на българския учител е изключително неприятен, но изобщо не трябва да ни изненадва. Той има своето суперелементарно обяснение.
Една голяма част от неграмотните учители са от моето поколение и след него. Демокрацията завари това поколение в последните класове на средните училища и в първите курсове на университетите. През първите години на демокрацията студентите от моето поколение бяхме заети да се наслаждаваме на неочакваната свобода, да пиянстваме по кръчмите денонощно, а някои по-предприемчиви – да въртят по битаците далаверки със стоки от Капалъ чаршия. Лекциите бяха последна точка в дневната ни програма. Помня, че по време на изпит по българска граматика преподавателят се обърна към една от моите колежки с думите: „Благодарен съм, че не сте се насочили към медицината.” Същата тази колежка завърши успешно и сега е учител и учи децата на българска граматика. Неграмотният студент става неграмотен учител и създава неграмотни ученици.
За разлика от много хора аз обаче не съм съгласен, че вредата, която нанася един неграмотен учител, е по-малка от тази, която нанася един неграмотен хирург например. Хирургът, купил изпитите си, ще умори пациента на операционната маса. Учителят, използвал времето през студентските си години в игра на карти и денонощно пиянство, ще създаде след себе си десетки и стотици неграмотни ученици. Някои от тях на свой ред ще бъдат приети във вузовете, където сега заради делегираните бюджети пропускателният режим е под всякаква критика. След пет години на свой ред ще станат учители и ще продължат да създават неграмотни… И така спиралата продължава да се върти. Т.е. един неграмотен учител ще „убие” хиляди младежи, като ги зарази за цял живот с вируса на невежеството, неграмотността и посредствеността. А тази духовна смърт според мен е не по-малко опасна от физическата смърт на операционната маса.
Наскоро разговарях с известен професор езиковед от Великотърновския университет. Той с огромна тревога сподели, че с всяка изминала година при тях постъпват все по-неграмотни млади хора. Елитът на българското бъдеще, който би трябвало да е събран в залите на Алма матер, масово не познава правилата на българския правопис. Български студенти не познават дори българската азбука. Или поне това е моето обяснение за това, че в социалните мрежи младежите предимно и основно пишат на латиница. Или на „маймуница”, както самите те си я наричат. Вместо „родна реч, омайна сладка” за изразяване на чувствата младежите използват усмихнати човечета, емотикони, скобички, точки, запетаи и всякакви математически и граматически символи. И когато десетина години по-късно същите тези млади хора завършат висше образование и застанат от другата страна на катедрата като учители, как мислите, те дали ще са се променили? Според мен категорично не! И моята прогноза, уви, е, че опростачването на българската нация ще продължи да се развива с пълна сила.
