КАКВО Е ДИНГ?
Театър ли е или реалност? Няма сцена, няма завеса. Май има актьор. Или няма … Дали актьорът е той или ти? Той сякаш е Помощният Аз – онзи, пред който събираш сили да съблечеш дрехите си, да му позволиш да те докосне и да му върнеш докосване, да му се довериш да те придружи по пътя ти към самия теб, което той нарича многократно „пенетриране”… Звучи толкова странно, колкото се преживява. А се преживява, ако позволиш това да се случи – да се слееш с Динг, каквото и да е това. Едно повърхностно и лаконично обяснение е, че Динг е театрално представление, заради драматичните елементи – актьор, роля, случване. Смущаващото е липсата на сценарий, сюжетна линия и … на актьор, ако не се осмелиш да бъдеш себе си! Остави колебанието и притеснението от Динг от външната страна на вратата и влез! Да, вярно е, че Динг се храни с хора, но го изживей с всичката му болка, огорчение, страдание, нахлуване, изтръгване … катарзис. Дали ще го има днес, за да го преживееш? Не знам, защото Динг няма очаквания, нито положителни, нито отрицателни, не е структуриран нито във времето, нито в пространството. Той е само една психична синхроничност за този, който е готов за нея.
текст: Мариела Русева