Дамян Дамянов
Баба Марта е един от най-почитаните български обичаи. На 1 Март всеки подарява на близките си мартеница, която ще ги дари със здраве и сила. Според предание, дошло от древността, мартеницата носи здраве, щастие и дълголетие.Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла сила, наричана „лошотия“, която също се събуждала през пролетта, а в народните вярвания 1 март бележи началото на пролетта. На мартениците се приписвала магическата сила да предпазва от „лошотията“, най-вече от болести и уроки. Мартеницата се сваля чак когато се види лястовица, щъркел или цъфнало плодородно дърво. Също може да се сложи под камък и след девет дни се гадае по нея.
Двойнственият образ на Баба Марта – ту весел, ту сърдит, олицетворява женското начало – като пораждащо живота, но и като стихийното начало. Месец март е наричан и женски месец, защото е месецът на зараждането на пролетта и земята.
Мартеницата е символ на пробуждането, култа към слънцето и надеждата за богата реколта. Най – често тя се прави от усукани вълнени или памучни бели и червени конци. Белият цвят е цветът на Христос и символизира чистотата, невинността, новото начало, а червеният олицетворява радостта, красотата, живота, зачатието, енергията на слънцето и плодородието. Въпреки това в различните краища на България мартениците могат да са направени и от други цветове. Например в Родопите те са многоцветни, а в Софийско и Мелнишко може да са сини и червени.
Обичай на 1-ви март е сутринта рано стопанките да прострат или закачат пред домовете си червени престилки, прежди, черги или пресукани червени конци за да пазят къщата, да не влезе в нея злото — болести и немотия.
