Дамян Дамянов
В редакционната поща на Нова Варна пристигна писмо от Слави Михайлов – бивш възпитаник на дом за сираци, а понастоящем председател на Националното сдружение на сираците в България.
Публикуваме разказа му без редакторска намеса:
„Обръщам се към Вас с гореща молба да публикувате надписаното от мен за да стигне до Кмета на Варна, тъй като по официален ред това не се случва. Информирал съм ресорния заместник г-н Коста Бъзитов, който обеща да проведем среща и да се вземат мерки но това повече от месец не се случи.
Преди да съм председател на Националното сдружение на сираците в България Ви пиша в качеството си на бивш възпитаник на тези домове и се дразня, че нищо не се променя към по добро в тях.
Създадоха се така наречените псевдо къщички от семеен тип /Центрове за настаняване от семеен тип/ но тертипа на работа там и отношението на институциите към тях е едно и също в сравнение с 20 години на зад във времето. За миналата учебна година с помощта на общинските съветници от Варна бяха закупени тетрадки, учебни пособия, дрехи и обувки за 26 деца от Центровете от семеен тип във Варна. Отбелязвам, че това е направено със средства от заплатите на общинските съветници. Община Варна и по точно дирекция „Социални дейности“ не е заделила един лев за подобен разход.!
В навечерието на коледните и новогодишни празници организирахме с помощта на дарители тържество за над 160 деца от всички центрове за настаняване от семеен тип, деца от приемни семейства и Дома за деца „Княгиня Надежда“ град Варна. Тогава общината не една вафла а дори с картичка не поздрави тези деца. Средства отново не бяха заделени за малчуганите в навечерието на най – големите празници. Отбелязвам, че дори в малките населени места намират начин общините да правят добро дори и на празник да е само за тези деца! А варна с бюджет над 200 милиона не може да си позволи подобен разход.
През тази учебна година от всички институции във Варна имаше само един абитуриент, който като завърши напуска социалната институция. Община Варна и по скоро дирекция „Социални дейности“ не си зададоха въпроса има ли чорапи, обувки за бала този младеж?! През месец февруари въпросния абитуриент си е подал молба до общината за социална помощ, в която се споменава, че му предстои да напусне социалния център и средствата са му необходими за първите стъпки в живота извън социалния център. За мое огромно съжаление по молбата на младежа няма отговор все още, а той вече е напуснал социалния център! Предложих, както миналата година с помощта на дарители да заведа както миналата година в един от българските курорти децата на едноседмична почивка, без да струва нищо на бюджета на институцията и общината!
Отговора на г-жа Каспарян, служител в социалната дирекция беше: „Кой съм аз че да правя подобни лагера? И трябвало да надпиша до нея молба за да ми разреши провеждането на лагера“!!! Що за наглост е това? Да не даваш нищо за да са по добре децата и в същото време да се държиш, като че ли си шеф на хората, които са дошли с желание да помагат на тези деца? Друг е въпроса, че с това вършим работата на самата община. Преди години, когато беше наводнението в кв. Аспарухово първите, които се притекохме да помагаме за почистването на квартала бяха точно сираците във Варна. Общината тогава дори осигуряваше автобуси да ни извозват до Аспарухови и да чистим като ненормални. Тогава всички забелязаха, че съществува тази социална група във Варна! Дори от Европейския парламент ни номинираха за евро граждани на годината! Заради това, че помагахме на хората в квартала! Е питам се сега нима ни забравиха тези от общината? Или в момента няма т нужда от нас и за това не се интересуват от проблемите на тази социална група? Не съм съгласен по категоричен начин децата в тези институции да бъдат изолирани и освен да се хранят с храната, която им се доставя от кетъринг да не правят нищо полезно за себе си и за да уплътняват свободното си време.
Това нима като се хранят само ги прави пълноценни граждани в обществото ли? Според мен с бездействието на дирекция „Социални дейности“ така децата ги правят само консуматори и нищо повече. Друг е въпроса, колко деца в момента са обявени за издирване от месец април и защо отново тази дирекция не прави нищо за да бъдат върнати тези деца? Ако се случи нещо на някое от тези деца е ясно, че ще го отнесе пряко персонала на тези Центрове? И тогава лично същата тази дирекция лично ще проверяват и ще се правят на ощипани, че не знаят нищо! Трябва да се случи нещо ли на някое от децата, които са в неизвестност за да се размърдат от общината се питам?
Виждам, че Кмета на Варна г-н Иван Портних, полага неимоверни усилия град Варна да бъде красив, подобряват се улици, училища, детски градини, прави се много за спорта и какво ли не, което е супер и е похвално! Но един град още повече , който носи титлата „Европейска младежка столица“ без социални ангажименти към младите хора и тези най – вече настанени в центрове за деца без родители не би могъл да е такъв! Децата от центровете, които са в крайните квартали на Варна и вилни зони дори не могат на плаж да отидат! Във Варна си имаме море, но като е на смяна един гледач за всичките 13 деца и няма кой да ги заведе, как да стане? Дори и да имат желание тези Центрове са отдалечени от центъра и нямат възможност да отделят по 1 лев за всяко дете за да платят билет за градския транспорт. Друг е въпроса, че поне два транспорта трябва да сменят за да отидат на плаж тези деца. Абсурдно е, че във Варна се организират много културни масови събития до които тези деца не стигат!“
*******
Стани част от новините с NovaVarna.net! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на info@novavarna.net или на facebook.com/media.novavarna. Направи своята новина най-популярна. Сподели я с приятелите си.
Всеки месец най-четената публикация по читателски сигнал печели НАГРАДА.
За реклама: https://novavarna.net/реклама
Чети, споделяй и коментирай най-важното от Варна, България и света!
