Рулетката на избори след избори, след избори поставя един фундаментален въпрос за причините за пълзящите аномалии в обществото. Ерозията на политическите институции отдалечава хората от държавата. Безплодните опити за нови месии разединяват народа и водят до неизбежни последици на разпад в демократичните ценности.
В създадената ситуация на обществено разделение и поставени „червени“ линии е видно, че избори след избори не могат да формират работеща система. В България няма дебат за политики, а дебат за нашите и вашите. Тази конюнктурна безпринципност поражда аномалия на неработеща за целите на нацията Конституция.
Няма да се спирам на множеството фактори и загадки през последните години, че е необходима конституционна реформа. „Големите“ лидери в държавата са се изказали, че е необходима такава. Въпросът е, че ние вече като общество се нуждаем неизбежно от работещ модел. Модел, където в политиката не попадат случайни хора, а хора които говорят за политики, посоки, ценности, принципи. Партии, които нямат проблеми да говорят, да се коалират по политики, а по други да се противопоставят.
Диалогът в българската демокрация липсва поради дребнотемие на времето. Натрупването на обществено абстрахиране неизбежно води до ерозия на политическата система и нейния крах. Осъзнатите и своевременни промени в Конституцията, приети от всички са дългосрочно решение за нацията.