Редакция "Нова Варна"
Ахмед Джемил Ахмед е от възпитаниците на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, специалност „Архитектура“.
– Защо избрахте професията на архитект?
– Това е въпрос, над който съм мислил неведнъж. Аз съм от поколението, което не е заварило тоталитарното управление, но все още огромна част от съществуващите сгради и съоръжения са изградени именно през периода на съществуването на този режим. Като невръстни деца, заедно с приятели, често сме били очевидци на саморушащи се жилищни, индустриални и обществени сгради. „Обследвали“ сме изоставените и рушащи се сгради, което наистина си е било опасно начинание, което по-късно го осъзнахме. В онези времена интернетът не беше обществено достъпен и единственият начин да разберем каква би била причината за подобна разруха бе да влезем и прекараме известно време из тези сгради в търсене на причините. Тогава не разбирахме защо те не се обитават, нито къде са отишли собствениците им.
При жилищните сгради, изградени из селата и градовете, забелязвахме, че за строителни материали са използвани варовикови камъни за основите и нивото над прилежащия терен като на места основите бяха разделени една от друга – керамични тухли в комбинация с или без кирпичени тухли за външни и преградни стени, които бяха с пукнатини по вертикала, дърво за таванска и покривна конструкция, замесена с кал, което също бе с видими прогнили участъци и разрушена цялост. А като завършек на покривната конструкция са използвали керамични керемиди или плоскости от камък. От по-възрастните сме научавали, че тези естествени природни материали са били преработени в краен вид именно от тях. От горските местности са взели дървения материал, а керамичните тухли и керемиди и кирпичените тухли също са продукт на двете им ръце – изпечени от пригодената в близост нерегламентирана глинена „кариера“. А при изоставените производствени или селскостопански сгради, училища и детски сгради, освен гореизброените строителни материали, се виждаше и използването на бетон в конструктивните елементи. Фрапиращото за нас беше, че тези сгради не се обитават. Освен окаяното им състояние, те не се стопанисваха от никого. Липсваха хората, които някога са живеели в тях, работили в тях или са ги посещавали. Изградените сгради и съоръжения в система от плановата икономика явно не могат да задържат всички свои обитатели, ако тя престане да съществува.
– Все още в страната ни има сгради от „соца“, които се използват за производствена и жилищна дейност и се обитават.
– Вярно е, но останаха само предприятията, които работят с естествени природни ресурси в близост. Всичко друго, което се е поддържало изкуствено или е зависело от вноса и износа на суровини и осигурения краен пазар за произведените стоки, го няма като производствена мощност. Известна част от сградите дори вече се използват за друго предназначение. При жилищните сгради обитаеми и в момента са тези, които що годе са изпълнени по някакъв технически проект за онова време.
– Защо казахте „що годе“ за изпълнението на строежите на сградите?
– Много от нормативите и изискванията, които са били актуални за миналите периоди, не са съобразени с нужните изисквания спрямо регионите, в които се намират. Миналото е явен показател за случващото се тук и в съседни държави. Страната ни се намира в земетръсна зона. Почти 100 % от територията ѝ е застрашена от сеизмични въздействия. Неведнъж множество от сградите са се сривали със земята. За природни бедствия през последните 100 години и по-назад във времето има официална статистика, документирана информация и снимков материал. Отделна болезнена тема е за случилото се в съседните нам държави като Румъния, Северна Македония, Турция и Армения. Тяхната трагедия също е запечатана със снимков и видео материал, който е общодостъпен за всеки. За съжаление, дори в момента не се спазват нужните СМР-та по проект, който е съобразен със съвременните изисквания и норми. Корупцията и или невежеството на част от инвеститорите и изпълнителите на строежи ще излезе наяве едва след случилата се покъртителна картина.
– Не съществуват ли методи и способи за прилагането на нужния контрол при изпълнението на сградите?
– Строителството е дълъг процес, който се следи от съответните контролни органи, но това не само според мен не е достатъчно. Нужно е да се внедрят и дигитализационни подходи по време на изпълнението на СМР-та, за да се сведат до минимум корупционните практики. Но проблемите не биха се избегнали само чрез внедряването на технологичните иновации. Корупцията съществува и при качеството на произведените основни съвременни строителни материали като стоманата и бетона. Нужно е да се повиши и контролът над качеството на партидите им. Само така можем да се надяваме на качествени резултати, които отговарят на изискванията за качество не само на хартия.
