Вълнестият носорог – генетичен анализ от стомаха на древен хищник разкрива как изчезва видът преди хиляди години
Уникална сензационна научна находка от вечната замръзналост на Сибир хвърля нова светлина върху последните дни на вълнестия носорог – голямото тревопасно животно, което е измряло преди около 14 000 години. Според информация, публикувана от The Guardian, учените са съумели да извлекат ценен генетичен материал от запазеното съдържание на стомаха на сибирски вълк, открит през 2011 г. близо до село Тумат, Североизточен Сибир.
Находката, съхранявана 14 400 години – врата към миналото
Тялото на древния вълк е било затрупано от свлачище, което е причинило смъртта му и е „запечатало“ състоянието му за хилядолетия. Студените сибирски условия са позволили на учените да проучат както останките, така и стомашното му съдържание, което се оказва изключително ценен източник на информация.
Последното хранене на сибирския вълк е било парче месо от вълнест носорог – доказателство за съвместното съществуване и ловуване между двата вида. Генетичният анализ на взетото парче месо е от огромно значение за палеогенетиката.
Геномът на вълнестия носорог разкрива нови факти
Изследователите от Центъра за палеогенетика, съвместен проект между Стокхолмския университет и Шведския музей по естествена история, ръководени от д-р Камило Чакон-Дуке, са декодирали генома на вълнестия носорог. Въпреки недостига на добре запазени екземпляри от този период, учените успяват да възстановят генетичния му материал непосредствено преди изчезването на вида.
Очакванията за „геномна ерозия“ – намаляване на генетичното разнообразие, което предразполага към изчезване – не са се потвърдили. Анализът на ДНК-то на носорога и сравняването му с геноми на екземпляри от 18 000 и 49 000 години показва, че популацията му е била голяма и стабилна до внезапното изчезване.
Причините за изчезването: Бърз и драматичен край
По думите на д-р Чакон-Дуке, изчезването на вида е било изключително бързо – настъпило е в рамките 300-400 години преди окончателното изчезване на вълнестия носорог. Какво точно е предизвикало този внезапен край остава загадка, но генетичният анализ сочи, че не е резултат от продължителна деградация на популацията.
Любопитен остава и начинът, по който малкият сибирски вълк е стигнал до храненето с месо от носорог – възможно е глутницата да е убила носорога, а вълчето да се е хранило от трупа, или член на глутницата да е повърнал вече смляната храна.
Заключение: Генетичният код – ключ към миналото
Откритието дава на учените редка възможност да анализират генетичното състояние на вълнестия носорог в последните му дни и да разгадаят причините за изчезването на някои от големите древни животински видове. Генетичният анализ продължава да бъде водещ инструмент за разгадаване на загадките от миналото и дава надежда за разбиране и съхранение на останалите видове днес.
