Редакция "Нова Варна"
До 2040 година стотина души ще живеят на Луната, ще си топят лед, за да добиват вода, ще имат домове и инструменти и ще ядат растения, отглеждани на лунна почва.
На онези, които се усмихват пред тази перспектива, експерти като Бърнард Фоинг, представител на Европейската космическа агенция и нейните планове за лунно селище, отговарят, че целта е напълно осъществима.
На конгрес на космическите науки в Рига тази седмица Фоинг обясни колко много може да спечели човечеството, ако реално стъпи на Луната и продължи заселването си там. Той даде пример с разрастването на железниците, около които някога са се развили селата и градовете, а в последствие и бизнеса.
До 2030 година е възможно на Луната да живеят между 6 и 10 заселници – учени, техници и инженери, а броят им може да нарасне на 100 до 2040-та, прогнозира той.
„През 2050 хората на Луната може да са хиляди и по естествен начин да почнат да създават семейства там. След няколко десетилетия вероятно ще има деца, родени на Луната.“
Председателят на Европейската космическа агенция Ян Вернер повдигна въпроса за заменянето на Международната космическа станция, която обикаля в орбита, с постоянна лунна колония – футуристична идея, която беше залегнала в програмата на тазседмичната среща на експерти в латвийската столица.
Международната космическа станция ще преустанови дейност през 2024 и това ще бъде краят на една епоха на безпрецедентно сътрудничество в космоса след Студената война и съперничеството между САЩ и СССР. 40 години след като човек стъпи на Луната в резултат на тази надпревара, Вернер предлага следващата фаза на космическата работа в екип да бъде изграждане на селище на Луната.
Учени и бизнесмени са въодушевени от идеята, но политиците още са със смесени чувства.
„Много е обезкуражаващо, че все още нямаме подкрепата на световните лидери“, каза физикът Видвудс Белдавс от Латвийския университет, който ръководи проект, наречен „Международно лунно десетилетие“, целящ съвместно изследване на Луната.
Кое е липсващото звено? „Да покажем, че индустриална дейност на Луната е възможна и че там съществува широк пазар.“
Сред възможните лунни ресурси е добивът на базалт – вулканична скала, която според Белдавс може да бъде използвана като суров материал за изграждане на 3Д-сателити на много по-ниска цена, отколкото на Земята.
На Луната има и Хелий 3- изотоп, който на Земята се среща рядко, но на Луната е в изобилие и теоретично може да се използва за производство на по-чиста и по-безопасна ядрена енергия за Земята.
Основна цел е усвояване на заледената вода от лунните полюси. Тя може да бъде разделяна на водород и кислород за производство на ракетно гориво.
Роботизираното изследване на Луната вече е в процес, а няколко космически апарата ще кацнат и проучват Луната в следващите години.
За онези, които се надяват да избягат на Луната от земните климатични промени или евентуални ядрени войни, физикът Кристиян Хайнике предупреждава, че животът там ще е труден и не за всеки.
Друг фактор е цената на билета до Луната, който в момента би възлизал на около 100 милиона евро, но след 20 години може и да е 100 пъти по-евтин.
Източник: Phys.org
Превод и редакция: „Нова Варна“
*******
Стани част от новините с NovaVarna.net! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на info@novavarna.net или на facebook.com/media.novavarna.
Всеки месец най-четената публикация по читателски сигнал печели НАГРАДА.
Подкрепи благотворителна кауза
За реклама: https://novavarna.net/реклама
Чети, споделяй и коментирай най-важното от Варна, България и света!
