in

Преброяват делфините между Резово и Дуранкулак

Снимка: megacurioso.com.br

От началото на месеца в рамките на седмица (до 8 юни) екип еколози и доброволци от сдружение „Зелени Балкани“ обследва китоподобни в 12-милната зона от Резово до Дуранкулак.

Те изпълняват проект „Проучване на китоподобни в Български териториални води““, финансиран от швейцарска организация, съобщава БНР.

Проучванията на китоподобните в акваторията на България са малко и наличните данни за разпространение, численост, сезонна динамика, миграции, предпочитани зони са изключително оскъдни. Събирането на всякаква информация от наблюденията на тези видове и създаването на национална база данни е изключително важно за запълване на научната празнота. Това ще бъде основата за набелязване на конкретни мерки за опазването на тези защитени морски бозайници. В нашето море те са три: най-едрият бозайник Афала; Обикновен делфин; Морска свиня (муткур) – най-дребното китоподобно.

Екологът Димитър Попов от сдружение „Зелени Балкани“, който е ръководител на проекти по различни направления, основно свързани с морските проучвания, обобщи, че тази година са регистрирани около 50 срещи с китоподобни, които миналата година са били около 240.

Наблюденията се извършват по линейни трансекти. Това е знак, че в тези териториални води е по-ниска плътността на разпространение. Но за да се каже къде са точно делфините, е нужно цялостно координирано изследване на отделните сектори на Черно море, уточни той.

 

*******
Главен спонсор на наградата този месец:happy-life
Спонсор допълнителна награда: logo-promocheck

Стани част от новините с NovaVarna.net! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на info@novavarna.net или на facebook.com/media.novavarna.
Всеки месец най-четената публикация по читателски сигнал печели НАГРАДА.
Подкрепи благотворителна кауза
За реклама: https://novavarna.net/реклама
Чети, споделяй и коментирай най-важното от Варна, България и света!

Публикувано от Ралица Петкова

Завършила съм специалност „Българска филология“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Mетодий“. Моите източници на вдъхновение са литературата, изобразителното изкуство и богатството на българския книжовен език.