Надежда Алексиева
И в солта от Черно море има пластмаса. Най-много боклуци от „Грийнпийс” са видели в морето пред големите ни морски курорти. Намерена е бутилка от Веро, която е произведена през 1975 год.
Учени от БАН потвърдиха, че нивото на микропластмасата между Бургас и нос Калиакра е както в Средиземно море, каза пред бтв Деница Петрова от „Грийнпийс“ България. Според данните на изследването, най-сериозно е замърсяването около нос Калиакра и при устието на р. Камчия – на квадратен километър се откриват средно 429 000 частици.
Ситуацията с пластмасовите микрочастици във водите на Черно море не се отличава от тази в Средиземно море и Балтийско море.
Това е била констатацията на Института по биоразнообразие на БАН по време на миналогодишното изследване на акваторията с кораб на „Грийнпийс”.
Наскоро голяма публичност получи проучване, според което 90% от трапезната сол, която стига до хората, има частици пластмаса, останали от разграждащите се във водите боклуци. Така през солта и през храната пластмасата влиза и в човешкия организъм.
„Модерните видове сол” не са йодирани и имат високи нива на тежки метали.
Най-много боклуци от „Грийнпийс” са видели в морето пред големите ни морски курорти, посочи Петрова. „Оказва се, че навсякъде има микропластмаса, това е човешки генериран проблем. Важно е да се вземат мерки при пластмасите за еднократна употреба. Земята не е за еднократна употреба и можем да живеем без да генерираме толкова много отпадъци”, коментира Петрова.
Експертът по качеството на храните д-р Сергей Иванов подчерта, че към момента няма категорични заключения за ефекта от пластмасата в човешкото тяло. Той подчерта, че по отношение на солта има други по-сериозни проблеми, като например масовото преквалифициране на солта в хранителна добавка и така се заобикалят изискванията за безопасност. Така, по думите му, „модерните видове сол” не са йодирани и имат високи нива на тежки метали.
Клечки за уши, памперси, бидони и строителни отпадъци. Това са само част от „съкровищата“, които лежат на дъното на Черно море. Изследователи от Института по Океанология към БАН дори са се натъкнали и на напълно запазена бутилка от Веро, която е произведена през 1975 год. Пластмасовата бутилка е една от най-странните, но и показателни находки, напомня gramofona.com.
Какво се прави
Европа забранява продажбата на пластмасови изделия за еднократна употреба през 2021 г. Мярката е насочена срещу замърсяването на световния океан. Всяка година над 10 млн. тона отпадъци попадат в моретата и океаните, еднократните пластмасови изделия са най-много.
На една пластмасова бутилка са й нужни около 500 години, за да се разгради. С течение на времето пластмасата се разгражда до частици, известни като микропластмаса.
Стани част от новините с NovaVarna.net! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на info@novavarna.net или на facebook.com/media.novavarna.
Всеки месец най-четената публикация по читателски сигнал печели НАГРАДА.
Подкрепи благотворителна кауза
За реклама: https://novavarna.net/реклама
Чети, споделяй и коментирай най-важното от Варна, България и света!
