Редакция "Нова Варна"
В преддверието на големите християнски празници – Лазаровден, Цветница и Великден, се обръщаме към духовността, традициите и Бога. В този светъл момент от годината разговаряме с отец Теодор Стойчев от старинен храм “Успение Богородично”, който споделя своите размисли и разбирания за тези празници, за използването на технологиите като мост между църквата и младите и за най-важните уроци, които можем да научим от църквата.
В следващите редове споделяме част от вълнуващия си разговор с отец Теодор:
Здравейте, отец Теодор. Лазаровден е празник с дълбоки корени в християнската традиция. Можете ли да споделите повече за този ден?
“Нека се фокусираме около личността на Лазар. Тя е доста драматична, логично свързана с неговата смърт… Важно е пристигането на Господ Иисус Христос и Възкресението, което той извършва на Лазар, след като той три дни е стоял в гроба. До голяма степен това събитие се разглежда като предобраз на Възкресението, което ще последва по-късно, т.е. Възкресението на Господа Иисуса Христа. Това е поредното чудо, което извършва той, знак на неговото особено божествено достойнство, сила, но и, разбира се, загриженост за онези, които са негови. Около гроба, се казва, стоят сестрите на Лазар, които плачат, виждайки Иисус Христос, дори самият той се просълзява. Тези сюжети, моменти от евангелските разкази, ни показват колко близо до нас е Иисус Христос…”
Как се свързва Цветница с библейските събития?
“Така наречената Цветница е вход на Господ Иисус Христос в Йерусалим – неговото последно влизане в града за предстоящо страдание. Това е един ход към доброволното отдаване за човека, осъзнато вървене към Кръста, нека така да кажем. Парадоксалното е, че това предзнание на Господ Иисус Христос е обвързано с едни други надежди – надеждите на хората, че те всъщност посрещат своят цар. И именно поради тази причина, този знак на почит към него, от тяхна страна, изразява убеждението им, че те приветстват своят освободител. “Осанна на Давидовият син!”. Това означава осанна на онзи, който идва като потомък на Давид, като наш цар. Именно в това е големия парадокс. Този, който те припознават като цар, е всъщност духовният цар, който ще умре за хората. Имаме един страдащ цар.”
Какво означава Възкресение Христово за вярващите?
“Трудно може да говорим за Възкресение без да говорим за разпятие, без да говорим за смъртта на Иисус Христос, но ако трябва конкретно да отговоря, Възкресението е триумф на Бога над смъртта. Възкресението е… Бог победи смъртта, смъртта вече няма власт на човека. Да погледнем отвъд страданието, да погледнем отвъд края и да помислим за вечността. И от тук вече да осмислим нашия живот по един радикално различен начин, тъй като няма предел. Това е, според мен, по-важният мотив в това събитие, макар че църквата придава далеч по-дълбоки богословски нюанси, украси на това събитие.”
Каква е ролята на поста и молитвата в подготовката за Великден?
“Постът и молитвата са онези средства, които ни помагат да се освободим от природното. Тоест да надскочим това, което е естествено. Чрез поста ние всъщност осъзнаваме, че имаме власт над онова, което е част от нашата потребност, от нашата природа, ако щете. И за това някой виждат в поста акт на смирение…В това смирение на плътта отците са припознали възможността човек да бъде по-близо до Бога. Молитвата е нашата връзка с Бога, нашата връзка с отвъдното, нашата връзка със Създателят и възможността да бъдем будни… Естествено е за нас да сме постоянно някъде мислено. Тази разпиляност се овладява с помощта на молитвата. Тя е същностно важна. Не само защото нещо искаме от Бога, или пък му благодарим, или пък го прославяме, понеже молитвата е в различни форми. Защото ние ставаме по-събрани в себе си и то събрани в онова, което е добро.”
Много млади хора се връщат в църквата по време на големите християнски празници. Какви съвети бихте им дали за това как да почетат тези дни по най-смислен начин?
“Вие казвате, че по време на празници се връщат в църквата. Това е тъжното, че се връщат само по време на празници. И то не важи само за тях. Нашето поколение, младото поколение на нашите деца, на нашите внуци са откъснали своята осъзната връзка с църквата. Църквата е останала част от традицията на нашия народ. Така, както много други обичаи, ние следваме само защото препознаваме в тях част от нашата идентичност.”, обяснява отец Теодор. “Бих посъветвал младите хора да осъзнаят своята вяра, да потърсят нейния смисъл, защото това ще им помогне трайно да останат в храма. За нас е важно храмът да бъде онзи център. И то не като пространство, като сграда, а като възможност чрез светата литургия, чрез тайнствата, които тук се случват, ние да се доближаваме, докосваме и да общуваме с Бога. Централното в нашето богослужение е именно възможността да приемем Христос във себе си, а това се случва по време на светата литургия. Този момент се пропуска от повечето хора. Те влизат в храма основно да се помолят, да поискат, евентуално да поднесат в знак на благодарност нещо. Но забравят, че същностното, най-потребното за тях, е реалният контакт с Бога. “
Във връзка с нарастващото влияние на технологиите в ежедневието, църквата би ли могла да използва тези инструменти за по-ефективно комуникиране на своите послания до младежта?
“Безспорно, технологиите са част вече от живота на хората. Църквата се възползва от това, доколко адекватно аз не мога да кажа. Има православни телевизии и православни радиа. Също се излъчват онлайн литургии в някои храмове, това се прави регулярно. Осъзнава се нуждата да се използват медиите за благовестието, мисията на църквата.”
“Според мен трябва да има по-силен диалог между църква и медии, за да се осъзнаят потребността и начините как да се използва тази сила. Ние живеем под знака на технологиите, под силното влияние на технологиите, и дори някои казват, ние вече започваме да ставаме технологии, което е друг проблем на нашето съвремие. Но опитвайки се да бъдем умерени, трябва да намерим баланс, който да ни помогне действително да влезем при младите, защото няма как по друг начин да стане, освен през медиите. Обществото вече е твърде глобалистично, отворено, няма ги в тези малки населения места, където хората могат да се съберат, да се срещат със свещеника, да общуват. Така че, мисля, медиите са актуалната възможност.”
Кажете ни, кои са най-важните уроци, които трябва да научим от църквата?
“Вие ми задавате най-сложният въпрос… Но ако има нещо, което мен ме държи, и то конкретно в християнството, а не някъде друге и ме кара да бъда религиозен, те са два цитата, които аз предната неделя цитирах пред християните. В единия се казва «Бог толкова обикна света, че отдаде своят единороден син, та всеки, който вярва в него, да не погине, но да има вечен живот». Другият гласи, думи на Господ към него самия «Не дойдох да ми послужат, но да послужа и да отдам живота си за мнозина». Любовта като служение за другите, любовта, която е посветена на другите, е онова, което ще ни помогне да бъдем… Човеци в пълния смисъл на думата и ще ни извади от… Няма да използвам думата «матрица», но от този новосъздаден етос на егоизъм, тщеславие, потребителство, цинизъм, много други понятия бих могъл да използвам, които свидетелстват, че се отдалечаваме от истинското разбиране за любовта. Любовта днес се свежда до голяма степен до еротичното, до физическото, не и до онази безкористност, която откриваме в Христос.”
Благодарим на отец Теодор за дълбоките размисли и прозрения, които той сподели с нас. Неговите думи озаряват нашите умове и сърца, като ни напомнят за важността на духовното водачество и разбирането на нашите корени и ценности.
От “Нова Варна” пожелаваме светли и вдъхновяващи дни, изпълнени с радост, обич и общуване. Нека предстоящите празници ви носят обновление и ви напомнят за безкрайните възможности, които животът предлага. Нека любовта и светлината озарят всеки ваш ден!
Интервю на Зоя Георгиева
