Редакция "Нова Варна"
Г-н Богоев, като човек и професионалист с дълга политическа и обществена биография и познат във Варна вероятно досега сте получавали много покани за пряко включване в политиката. Защо приехте именно тази на Българско лято?
Приех сега, защото вече се преуморих. Всички се уморихме от чакане – чакане все някой да свърши нещо. Просто вече е нетърпимо. Градът ни е заприличал на нещо, с което не можем да се гордеем.
Не искам пак столичани да отговарят за моя град. Редно е народните представители за Варна да са от Варна. Затова се казва „представител“, защото трябва да представлява своя град. А какво се оказва – всяка партия си спуска парашутисти, които идват тук само по време на избори и говорят общи приказки. Никой от опонентите ми водачи на листи от популярните партии не е варненец. Никой от тях не живее с проблемите на Варна, освен мен. Как се очаква да им пука и да мислят за нас, гражданите на Варна, докато си живеят спокойно в уредената София? Нагледахме се на това последните 10 години и видяхме какво стана. Време е да покажем, че не сме провинция. Че имаме дух, и сила, и смелост. И че Варна заслужава отново да е в центъра на икономическата, политическата и културна карта на България.
Вие сте бил заместник областен управител, главен секретар на Община Варна и то все в мандатите на управлението на ГЕРБ. Като такъв очевидно познавате добре проблемите на Варна отвътре. Кои са според вас най-големите предизвикани или нерешени проблеми от последните два мандата управление?
Бях назначен за заместник областен управител, за да не мога да се кандидатирам за кмет. Затова и когато осъзнах, че мотивацията за назначението ми не е да помогнем на Варна, а да ме неутрализират, напуснах Общината. Основният проблем е, че Варна беше насилствено превърната в една неикономическа зона. Никаква икономика няма вече тук. Може би морски бизнес има, но никой не го артикулира и подпомага. Станахме място за по-евтина работна ръка и много от компаниите прехвърлиха бизнесите си към Варна, защото им е по-изгодно. И дотук. На практика нямаме никаква икономическа активност. Почти е равна на нула. Бъдещи перспективи също няма. И няма да има докато от там откъдето диктуват икономическите посоки продължават да гледат на нас като на дълбока провинция. Затова се кандидатирам за народен представител от Варна. Защото щом местната власт не иска да се грижи за града си, промените ще започнат да идват от Държавата.
Едни от големите проблеми, които варненци и опонентите ви коментират, са тези с инфраструктурата и презастрояването. Имате ли визия за справяне с тях?
Всъщност, презастрояването не е най-големият проблем. Във Варна повече от 10 години действа Общ Устройствен план. И какво от това? По смисъла на закона той трябва да бъде актуализиран редовно и да се следи неговото изпълнение. Или казано на по-човешки език – това е т.нар. „Стратегия за развитие на града“. Тя обаче е писана, когато икономическият растеж беше между три и пет процента. В момента ние сме в съвсем различна обстановка. Така че, презастрояването не е най-големият проблем. То е функция на едни цифри, заложени преди десет години, тогава, когато нещата бяха други. А презастрояване имаме не без активната намеса на съответните администрации.
По-скоро сериозен проблем е инфраструктурата. Всички вилни зони около Варна са доста неглижирана от администрацията тема. Там няма ток, няма вода, няма инфраструктура. Само едни бурно обявени проекти за уж много милиони, които стоят на фаза чертежи, проектиране, обследване. За мен, водещата тема за града е темата с Общия устройствен план. Досега никой не е направил опит да направи отчет за изпълнението му. Само слушаме едни фантастики за острови, зони, метро, но на практика, нито има свършена работа, нито пък инвеститори в тази посока.
Най-пресният пример е Карантината – новото рибарско пристанище на Аспарухово. В него в момента вътре лодки не могат да влязат. Прекалено плитко е, има дейности, които очевидно са извършени неправилно. Не е ясно дали някога въобще ще може да се ползва, а там се наляха десетки милиони. И това е само един малък пример за това как се случват нещата в града.
Един от проблемите, които изпъкнаха покрай Ковид кризата, беше здравеопазването. Какви са вашите идеи в тази посока?
Системата показа, че проблемът в здравеопазването плаши с мащабите си. Недалновидното управление на здравеопазването в годините назад се доказа при тази Ковид криза. Беше направена една Здравна карта, която работи наполовина, защото беше моделирана абсурдно. Но това е проблем, който се решава на държавно, не на общинско ниво. Това е още една причина да се кандидатирам. Защото имам над 10-годишен опит в системата на здравеопазването, който искам да инвестирам в работещи и реални политики. Тук най-важният въпрос е: Какви болници ни обещавате и във Варна, и в страната, като няма кой да работи в тях? Понеже сме в предизборна кампания и по традиция минават софиянци тук да ни напълнят очите с прах и да обещаят едни „велики“ проекти. Даже и детска болница се спряга. Пак едни сериозно афиширани проекти в здравеопазването ще се сблъскат челно с липсата на кадри. Ако ние не започнем да говорим за кадри и за образование днес, няма да решим нито един от проблемите в здравния сектор. Другият проблем, който Пандемията разкри, е че пациентът не е в центъра на системата. И ще си позволя аз един риторичен въпрос: Защо във Варна няма голяма частна болница?
Що се отнася до мерките, подкрепям предложението на д-р Кацаров заведенията да продължат да работят, дори всичко да е затворено, ако персоналът им е ваксиниран. Идеята за ваучери за туризъм също е адекватна.
„Българско лято“ и в частност лидерът ви има специално отношение и сериозни визии по отношение на развитието на спорта. Вие на местна почва също. Какви са проблемите тук и вашите решения за тях? Какво още може да се направи?
Във Варна не трябва да работим за още в спорта. Трябва да започнем отначало, за да имаме отново местен изявен спорт, в който да се инвестира интензивно. Да носи слава на Варна, и на цялата спортна общност. Едно време това беше баскетболът. А сега какво се случва? Прави се база, дават я на концесия и децата започват да се занимават. И после – нищо. Трябва ясна концепция кои спортове ще се развиват и подпомагат, как държавата и общините ще участват в тяхното развитие. Така ще подскажем и на бизнеса да инвестира в тях. Мисията на спорта е да създава общности. Феновете на футболните клубове са една такава общност и се радвам, че поне те ги държат живи. Благодаря на феновете за подкрепата. Надявам се да успеем да се преборим, за да помогнем и в тази посока.
Освен Карантината напоследък гръмнаха още няколко публични скандала, свързани с работата на местната администрация. Кризата със сметоизвозването, помним и булевард „Левски“. Заговори се дори за оставки. Смятате ли че във Варна се задава управленска криза и предсрочни местни избори?
Не мога да давам прогнози. Но по отношение на това какво се случва в града – с просто око е видимо, че нещата не вървят добре. Варна е общината, която се отличава с най-голям брой възложени ремонти и строителни дейности без обществени поръчки или такива само с един участник – цели 60. След разговорите с хората в тази кампания общото усещане, е че всичко се случва някак си на тъмно, потайно, в извънредни сесии, кризисно вкарване на точки в дневен ред. Имитира се работа, особено сега по избори. Но проблемите все така седят.
„Българско лято“ е една от най-атакуваните партии по всякакви фронтове. Вие като водач във Варна имал ли сте лични или професионални освен политически атаки към себе си?
Не обичам да споделям такава информация, но, да, атаките не спират и в момента. Най-елементарното беше едно спиране на моя политически профил във Фейсбук. Тук е моментът кажа, че аз не съм сам в тази кампания. Около мен има екип от много можещи хора и ние показахме изключително достойно поведение в тази кампания, и това си личи по голямата подкрепа и поздравления от хората, които получаваме всеки ден. Прекалено лично ще стане, но ще споделя, че получих няколко „приятелски съвета“ да се оттегля от листата или в противен случай за мен и семейството ми няма да има работа във Варна. Но този натиск е проекция на страха на властимащите, за които стана дума по-рано. Изпитанията винаги вървят ръка за ръка с добрите намерения. И ако някой си мисли, че по този начин ще спре активните хора, много се лъже. Харесах слогана на г-н Божков, че ни трябва смелост. Тази апатия, която ни е обладала, трябва да я преборим със смелостта. И със силата да кажем истината право в очите на хората.
А кой се страхува от „Българско лято“?
Хората, които управляваха дълго време. Ние сме грамотни хора, можем да четем, четем и между редовете и виждаме какво се случва. А те често говорят неща, които звучат абсурдно. В условията на пазарна икономика създаваме дружества, които на практика унищожават пазарната икономика – вижте „Автомагистрали“. Те просто си раздават пари, както намерят за добре. Или казано по друг начин определени хора са създали нормативни възможности за себе си. Можем спокойно да направим паралел и с общинските дружества и предприятия. За да стигнем до дълбочината обаче, трябва да сме в управлението. Нашата експертиза да говори. И то на висок глас. И аз съм убеден, че това нещо ще се случи.
Опасявате ли се от манипулации на вота?
Приветствам работата на МВР в момента. Няма да скрия, че получавам сигнали. Имам такъв от днес за нагласата в Община Девня например. Очевидно страхът е голям. Тази зависимост, в която съществуват хората по малките населени места, ме притеснява най-много. Правим кампания да показваме на хората как трябва да се гласува с машини, но се опасявам, че тази нормативна промяна в последния момент беше много изненадваща и може да не успее да доведе до очаквания резултат. Още един пример – на практика няма да има видеонаблюдение на изборите. Това също е доста притеснително. Много се надявам хората от изборната администрация да не допускат грешки. Но най-много се надявам хората да излязат и да гласуват. Да гласуват с бюлетина номер 15, за да възтържествува справедливостта. А специално за Варна, това е първото и най-важно условие, за да започне реално икономическо раздвижване в града.
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
